Уилбър Смит - Мусон

След птиците пристигаха подобни на кучета петнисти същества, които кряскаха и ридаеха като зли духове, както и малки червени лисици с черни гърбове и сребристи хълбоци. После видяха първите лъвове. Том нямаше нужда Аболи да му казва, какви са тия огромни гривести котки: знаеше ги от гербовете на крале и благородници в Англия, както и от илюстрациите на стотици книги в библиотеката на Хай Уийлд. Зверското ръмжене и ревовете на тия животни тревожеха моряците нощем и те се въртяха в койките си, а Сара се притискаше още по-силно към Том, в малката им каюта.

Внимателно оглеждаха гори и поляни за следи от слонове, мечтаната плячка, чиито бивни щяха да ги възнаградят за всички мъки и несгоди. Аболи и Фунди показваха огромни кръгли следи в спечената като камък глина и обясняваха:

— Оставени са миналия дъждовен сезон.

Попадаха на съборени, сякаш от ураганен вятър, дървета с липсващи най-горни клонки и обелена по върховете кора. Но дънерите бяха съвсем сухи, а остатъците от счупено и обелено — повехнали.

— Миналата година — казваше Фунди. — Стадата са си заминали и може много сезони да не стъпят по тия места.

Теренът стана хълмист и Лунга започна да лъкатуши през тесни долини, осеяна с бързеи. Напредваха с много трудности, защото огромни морени и остри черни скали охраняваха течението и с всяка измината срещу течение миля, малката „Лястовица“ бе подлагана на все по-големи опасности.

Най-накрая стигнаха нисък горист хълм, около който реката се извиваше като подкова. Том и Сара слязоха на брега, за да се изкачат на върха му. Седнаха един до друг на хребета и Том започна да проучва околността с далекогледа си.

— Това си е естествена крепост — заключи той. — От три страни ни заобикаля реката. Остава да издигнем палисада през тясната шийка и ще бъдем защитени както от хора, така и от животни. — После посочи малко скалисто заливче. — А ето и чудесен пристан за „Лястовицата“.

— Какво ще правим тук? — попита Сара. — Още не сме видели слонове.

— Тук ще е базата ни — обясни Том. — Оттук ще можем да правим дълги набези във вътрешността, с лодка или пеша, докато стигнем обещаните от Фунди стада слонове.

Преградиха подковата със стена от тежки дънери. Свалиха оръдията от кораба и ги окопаха в склона над палисадата, за да държат под обстрел пространството пред нея. След това издигнаха дървени колиби, измазаха ги с кал и ги покриха с тръстика от реката.

Доктор Рейнолдс установи клиниката си в една от бараките, като подреди в нея всички инструменти и лекарства. Всеки ден караше ругаещите и протестиращи моряци да гълтат по една лъжица от горчивия хининов прах, закупен на пазара в Занзибар и макар от него да им пищяха ушите, в лагера нямаше нито един случай на треска. Сара се зае с ентусиазъм да му помага и скоро можеше сама да зашие рана от непохватен удар с брадва, както и да пусне кръв на някой болен.

Тя избра отдалечено на известно разстояние място за бараката им. Имаше чудесен изглед над речната долина към синкавите очертания на планините в далечината. От памучния плат, предназначен за търговия, уши пердета и чаршафи. След това нарисува мебели и накара корабните дърводелци да й ги направят.

Нед Тайлър имаше опит в селското стопанство и за да разнообрази диетата от месо и сухари, създаде зеленчукова градина с донесени от Англия семена. Напояваше я с помощта на вади, които сам изкопа през речния бряг. След това започна безконечна война с маймуните, които нападнаха посевите му в мига, в който пробиха първите стебълца.

След няколко месеца лагерът бе завършен и Сара го нарече Форт Провидънс. Седмица след това, Том натовари двете лодки с търговски стоки, барут, мускети и олово. Като взе Фунди за водач, той възнамеряваше да извърши проучвателен и ловен поход нагоре по течението, в търсене на неуловимите слонски стада, както и на местни племена, с които да започне търговия.

Нед Тайлър остана с пет души да охранява Форт Провидънс. Сара оставаше с Нед, защото Том не искаше да я подлага на опасности. Щеше да замества доктор Рейнолдс докато отсъства, както и да продължи да обзавежда жилището. Застанала на брега, тя махаше след лодките с ръка, докато изчезнаха зад първия завой.

На три дни път от форта, експедицията спря за нощувка при устието на вливаща се по-малка река. Докато другите събираха дърва за огън и трупаха преграда от бодливи клони за защита срещу нощните хищници, Фунди и Аболи разузнаха бреговете на рекичката. Едва бяха поели от лагера и Фунди се появи тичешком между дърветата. Очите му се въртяха бясно от възбуда, докато изливаше поток неразгадаеми думи. Когато свърши, Том бе разбрал само няколко от тях. Трябваше да изчака завръщането на Аболи, за да добие ясна представа за събитията.