Уилбър Смит - Мусон

Дориан уви Ясмини в ушитите от най-фина материя роби на Куш и внимателно я настани в скута си на гърба на жребеца, като внимаваше да не засегне наранените места. Поеха с бавна крачка назад към крепостта. Беше така потънала в огромните роби на евнуха, че ничие любопитно око по пътя не би могло да отсъди мъж ли е или жена.

— Никой извън харема не е виждал лицето ти. Никой няма да познае в теб принцеса Ясмини, която лежи погребана в гробището на харема.

— Наистина ли съм свободна, Доуи? — прошепна с усилие тя, защото въпреки всичките му усилия да я държи в покой, конците дърпаха болезнено.

— Не, малкото ми глупаче! Сега си млад роб, собственост на великия шейх Ал Салил. Никога няма да се освободиш.

— Никога ли? — попита тя. — Обещай, че ще бъда твой роб завинаги! И никога няма да ме освободиш.

— Заклевам се!

Това ми стига. — Тя отпусна глава на рамото му.

Много седмици след това, из суковете на Ламу се разправяха странни слухове за изчезването на евнуха Куш. Той бе личност, добре известен по островите. От него се страхуваха даже и извън харема. Едни разправяха, че както си вървял по пътя една нощ, бил грабнат от три горски джина. Според друга версия на същата история, похитителят бил самият Шейтан. Други, по-прагматично настроени, разказваха, как след като се награбил до гуша от имането на господаря си, халиф Ал Малик, уплашен от разобличаване и възмездие, евнухът наел джонка, прекосил протока и отпрашил към вътрешността на Африка. За да придаде още по-голяма достоверност на тази последна версия, шейх Ал Салил издаде заповед за издирване на евнуха и определи награда от десет хиляди рупии за залавянето му. След като изтече около месец, без да се чуе нещо за евнуха, празнодумците из суковете загубиха интерес към съдбата му.

Новата злободневна тема по островите бе свързана със спирането на каскази, началото на куси и откриването на новия търговски сезон. Предстоящото отплаване на експедицията на шейх Ал Салил също допринесе за отслабване на интереса към тримата изчезнали евнуси.

Малцина сред многочислената свита на шейха обърнаха внимание на новия роб Яси. Макар юношата да бе изключително красив в лице и с грациозно тяло, дори и в дългите си до глезените роби, първоначално видът му беше нездрав, притеснен и неуверен. Слугинята Тахи, гледачка на шейха от детинство и сама новодошла в домочадието, взе момчето под свое покровителство. Яси спеше при нея и скоро красотата и добрите му обноски спечелиха сърцата на останалите слуги и роби.

Той пееше със звънтящ необработен глас и свиреше на систрум 89 89 Систрум — крушовидна рамка от тънка метална лента през която са прокарани няколко различни по дебелина и дължина метални пръчки. с рядко умение. Когато шейхът започна да го вика всяка вечер да прогонва с песни и музика грижите от изминалия ден, никой не откри нищо странно в това. За няколко седмици Яси видимо спечели благоволението на стопанина си, защото стана един от личните му прислужници. След това шейхът разпореди рогозката му да се постеле в една отделена със завеса ниша на собствената му спалня, за да може всеки миг слугата да е в състояние да изпълни желанието на своя господар и през нощта.

В първата вечер след това разпореждане, Ал Салил закъсня от военен съвет с капитаните на своите джонки, проведено на терасата. Яси бе задрямал в очакване на стопанина си и скочи стреснат, когато той влезе в стаята придружен от Батула. Яси бе стоплил вода в стомни на няколко мангала и когато Батула помогна на шейха да остане по препаска, робът поля на Ал Салил, да се изкъпе. В това време Батула окачи оръжията на господаря си над постелята му: добре наточени кинжал и сабя, лъснат до блясък щит. После коленичи за благослов.

— Можеш да си вървиш, Батула, но ме събуди един час преди зазоряване, защото имаме още много работа до отплаването. — Докато говореше, Ал Салил се бършеше с подадената му от Яси кърпа. — Лека нощ, Батула и нека Бог те дари с приятни сънища!

Щом завесите се сключиха зад гърба на воина, Дориан и Ясмини се спогледаха усмихнати. Той посегна към нея.

— Доста дълго чаках — каза Дориан, но тя се изплъзна.

— Трябва да изпълня задълженията си, благородни господарю! Не съм разресал косите ти и не съм намазал с благовония тялото ти.

Коленичи зад него, докато той седеше на копринена възглавница и започна да трие косите му с чиста кърпа. След това ги разреса и сплете в дебела плитка на голия му гръб. Докато правеше това, издаваше тихи звуци на възхита и благоговение.