Уилбър Смит - Мусон

Том загледа гръдта в ръката си. Беше бяла, сякаш току-що изсечена от слонова кост, но върху нея личаха червени следи от грубите му пръсти. Изпълваше цялата шепа. Зърното бе налято и твърдо, потъмняло от нахлулата кръв.

— Толкова е красива. Никога не съм виждал нещо така красиво.

Сведе глава и докосна зърното с устни. Тя изви тяло, за да му поднесе гръдта си. Хвана главата с две ръце, забила пръсти в гъстите коси на тила му и я притисна към гръдта си. Когато Том отлепи устни, за да погледне лицето й, тя отново се впи в тях.

Сега беше върху нея и тя изведнъж проумя, какво е онова твърдо нещо, което притиска към бедрата и корема й. Никога досега не бе докосвала нещо подобно, но много пъти бяха говорили с Керълайн и тя бе измъкнала всички подробности. Когато истината стигна съзнанието й, Сара затаи дъх и настръхна. Том веднага опита отново да се дръпне.

— Не исках да те плаша. Трябва да спрем.

Тая възможност я ужаси. Отчайваща бе мисълта, да се отдели от него и тази влудяваща твърдост. Дръпна го към себе си.

— Моля те, Том, не си отивай!

Той отново я прегърна почти със срам, но отдръпна долната част на тялото си от нея. Тя искаше отново да усети онова възхитително твърдо мъжко начало. Протегна ръце зад гърба му и като ги сключи над бутовете започна да дърпа с всички сили към опънатите си бедра.

— Така! — Намерила го бе. — Точно така! — Бе на седмото небе. Чувства и усещания се носеха в неудържим вихър, като сламка във водовъртеж. Усети го да дърпа дрехите й, почувства ръката му между двамата и разбра, какво се опитва да направи.

Изви се на плещи и пети, вдигнала задник над дъното на лодката и протегна ръце да му помогне, като вдигна поли до кръста. Полъхът на мусона погали с хладна длан голия корем, а Том бе коленичил над нея и трескаво дърпаше връзките на бричовете си. Подпря се на лакти, за да го види по-добре. Описанията на Керълайн бяха много живи, но тя искаше да го види сама. Том така се бавеше, че тя не можа да издържи. Посегна да му помогне.

И тогава той смъкна с едно движение бричовете до коленете, а тя шумно ахна. Нищо от наученото не я бе подготвило за тази гледка. Вперила поглед в лицето му, тя се отпусна на твърдите дъски, а краката й се разтвориха немощно.

Доста по-късно той лежеше отпуснат с цялата си тежест върху нея. Задъхваше се като току-що спасен от удавяне. Капки пот бяха паднали върху нея като дъжд и бяха намокрили лицето, жакета и оголените й гърди. Сключила бе крака около него и не го пускаше. Фелуката ги подрусваше като в детска люлка.

Том се размърда и направи опит да стане, но тя го притисна към себе си с ръце и крака. Той дишаше на пресекулки и се отпусна отново отгоре й. Сара изпита необикновено чувство на възторжен триумф. Сякаш бе постигнала нещо с мистично значение, нещо далеч надхвърлящо формите на плътта. Не можеше да намери думи, за да го формулира в съзнанието си. Започна да гали главата му, като нашепваше в ухото му неразбираеми нежности.

С безкрайно съжаление и болезнено чувство на загуба, тя го усети да се свива вътре в нея и макар да я болеше мястото, където си бе пробил път навътре, тя стегна мускули и се опита да го задържи. Том обаче се измъкна и тя трябваше да му позволи да седне. Огледа се с объркан вид.

— Завлякло ни е на цяла левга в морето.

Тя също седна, оправи поли и видя синята ивичка на острова на хоризонта. Под погледа й Том застана на колене, за да вдигне бричовете си. Изпълнена бе с майчинско чувство. Сякаш изведнъж беше станала жена, и сега силната беше тя, а той — детето, което се нуждае от грижа и закрила.

Том се домъкна до фала с несигурни крака, вдигна триъгълното платно и пусна фелуката по вятъра. Сара оправи дрехите си, завърза панделката на жакета и отиде да седне при него на кърмата. Том обхвана раменете й с ръка, а тя се сгуши в него. Бяха преполовили разстоянието до острова, преди Том да проговори:

— Обичам те, Сара Бийти — промълви той.

Сърцето й литна при тия думи и тя се притисна още по-силно към него.

— Както вече казах, обикнах те в мига, когато за пръв път те съзряха очите ми, Том Кортни. Макар че бях още дете, оттогава започнах да се моля, един ден да стана твоя жена.

— Този ден дойде — отвърна той и я целуна.

Срещаха се всеки път, когато Сара успееше да измами бдителността на Гай и Керълайн. Понякога паузите траеха два или три дни, но те само разпалваха още по-силно горещата им страст.

Срещите се провеждаха винаги следобед, защото сутрин Сара помагаше на Керълайн в домакинството или се грижеше за малкия Кристофър. А и Том не можеше да зареже „Лястовицата“ и екипажа — корпусът и такелажът бяха понесли сериозни щети по време на плаването от Добра Надежда до тук и трябваше да се ремонтират, за да възвърне корабът своята мореходност напълно.