Уилбър Смит - Мусон

— Ще дойдеш ли пак, да ми разкажеш какво си научила около Гай? — попита Том, докато вдигаше плетената кошница към седлото на кобилата.

— Не утре. Обещала съм на Керълайн да й помагам за Кристофър. Вдругиден по същото време.

Хвана я с две ръце около кръста и я качи на седлото. Надяваше се, да е оценила силата, необходима за това, защото Сара не беше перце. Днес яздеше странично. Прехвърли единия крак над предната част на седлото, а Том и помогна да оправи гънките на полите си.

— О, Том — импулсивно каза Сара, — толкова беше приятно! Животът на острова е така скован и скучен. Гай дори не ми позволява да ходя сама в града. Не помня кога за последен път съм се забавлявала така. — Изведнъж сякаш се притесни от своята невъздържаност. Без да дочака отговор, тя пришпори кобилата и препусна по песъчливата пътека през палмовата гора. Стойката й беше изправена и горда.

Когато Том се изкачи по павирания път от пристанището към крепостта и мина под арката на подвижната решетка, срещу него се появиха двама души, дълбоко потънали в разговор. Доловил при разминаването една-две думи, той разбра, че са англичани и бързо се извърна след тях с думите:

— Бог да ви благослови, господа! Много е приятно, да чуе човек християнска реч по тия езически места. Позволете ми да се представя: Робърт Девънпорт. — Използва псевдонима, избран за да избегне опасността от задържане, тъй като заповедта положително го следваше по петите. Двамата англичани се обърнаха към него със сдържано любопитство. Едва сега Том разпозна в тях капитана и един от офицерите на кораба на Компанията, закотвен в пристанището. Забелязал бе лодката им, когато ги караха към брега. — Надявам се, че плаването Ви дотук е минало безпрепятствено — каза Том, след като двамата неохотно се представиха и все още резервирано подадоха ръка за поздрав. — Предполагам, че сте били на аудиенция при султана?

— Да — отвърна лаконично капитанът. Том трябваше да подпита отново:

— Що за човек е той? Това е първото ми посещение при него. Говори ли английски?

— Говори само своя проклет от Бога език — отвърна мъжът. — Пожелавам Ви успех в преговорите с него. Той е един лукав дявол и ще Ви трябва много късмет, за да се разберете. — Капитанът се поклони и добави: — А сега, ако ни позволите, сър…

Том продължи пътя си, обзет от гняв. Получил бе доказателство за казаното от Сара. Подтикнат от Гай, везирът го разиграваше.

Един от слугите направи опит да го задържи в чакалнята, но Том го отмина, без да му обърне внимание. Дръпна рязко дебелите копринени завеси пред вратата и нахлу в стаята на везира.

Той бе седнал на нисък подиум в противоположния край на помещението, което вонеше на тамян и хашиш. Пред него имаше ниска маса, а отстрани, един секретар му подаваше документи за подпис. Везирът вдигна глава, стреснат от стремителното влизане на посетителя.

— Преди минута разговарях с един английски капитан, който излизаше от аудиенция при Негово Превъзходителство — заяви Том. — Много бях щастлив да науча, че султанът е превъзмогнал своето неразположение толкова бързо — продължи на арабски той — и вече има възможност да ме приеме и да отговори на молбата ми.

Везирът стана, но Том мина покрай него към отсрещната врата.

— Не можете да влизате там! — извика уплашен везирът, но Том не му обърна внимание.

— Стража! — развика се султанският чиновник. — Спрете този човек!

Един едър мъж в дълга роба и полуброня изникна пред вратата. Ръката му бе на ефеса на прибран в ножница ятаган. Том пристъпи към него и хвана китката на ръката с ятагана. Мъжът направи опит да го изтегли, но Том стисна ръката с такава ярост, че лицето му се изкриви от болка. Надникнал през рамото на пазача, Том каза:

— Приемете моите поздрави, могъщи господарю! — Султанът се бе излегнал върху купчина възглавници. — Нека Аллах Ви благослови, а аз Ви се кланям коленопреклонно. Моля Ви да изслушате моята молба за милост. Както сам Пророкът е казал, детето и вдовицата заслужават нашето съчувствие.

Султанът примига насреща му и се поизправи. Облечен бе в жакет от тежък брокат над пурпурни шалвари с пояс от златен филигран. Тюрбанът беше в тон с шалварите, а брадата на султана беше гъста и рунтава. Той неспокойно я подръпна. Не бе очаквал, тоя варварин да му цитира свещените думи от Корана.

Везирът бе изтичал след Том и сега се изправи между двамата.

— Простете ми, господарю, опитах се да го спра. Това е презреният и недостоен неверник, за когото Ви докладвах. Сега ще извикам стражата да го изхвърли!