Уилбър Смит - Мусон

Тръгна покрай разрушената стена и долови конско цвилене точно пред себе си. Затича напред, неспособен да се пребори с нетърпението и откри кобилата вързана за падналата порта на манастира. Седлото бе оставено на земята до стената, но от ездачката нямаше и помен.

Понечи да извика отново, но се поколеба и мина предпазливо под арката. Сградата беше с порутен покрив и цяла обрасла с бурени и палмови филизи. Синьоглави гущери се стрелкаха насам-натам между камъните, а яркокрили пеперуди се носеха над цветята.

Застана с ръце на хълбоците в средата на древния двор. Познаваше лудориите й от едно време. Явно не се бе отказала от тях и сега се криеше.

— Ще броя до десет — извика Том, както някога, — а после ще те хвана! — Някога тази заплаха бе достатъчна за двете близначки да хукнат с писъци да търсят скривалище. — Едно! — викна той и гласът й се чу някъде високо отгоре:

— Гай разправя, че озлочестяваш млади девственици.

Обърна се и я видя кацнала на арковидния свод на портата, с пуснати надолу дълги крака. Босите пети и прасците й се виждаха под ръба на фустите. Беше минал точно под нея.

— Казва, че никое християнско момиче не може да се чувства в безопасност, щом ти се навърташ наоколо. — Тя наклони глава. — Вярно ли е това?

— Гай е глупак — усмихна се Том.

— Той не те обича особено. В гърдите му не гори братска любов. — Сара залюля крака и той се вторачи в тях. Бяха добре оформени, с гладка кожа. — Кристофър наистина ли е от теб?

Том за малко не падна от прямотата на въпроса.

— Кой ти каза това? — Направи опит да се овладее.

— Керълайн — отвърна тя. — Откак те видя вчера, не е спряла да плаче.

Том гледаше нагоре, а думите й така го объркаха, че не знаеше какво да каже.

— Обещаваш ли, че ако сляза, няма да ми се нахвърлиш, за да ми направиш и на мен бебе? — попита тя мило и се изправи.

Овладя го трепет, докато тя балансираше върху порутената стена и най-сетне успя да проговори:

— Внимавай, ще паднеш!

Сякаш не чула, Сара притича по тясното назъбено било на стената, скачайки от стъпало на стъпало, докато накрая тупна леко на земята. Беше пъргава като акробат.

— Донесла съм кошница за пикник. — Мина край него навътре в развалините, а той я последва до една старинна монашеска килия, която макар и без покрив, осигуряваше закрила срещу палещите лъчи на слънцето. Измъкна кошницата изпод купчина палмови листа. Седна, скръстила крака под себе си, по оня типично женски начин, който той намираше за очарователен. Прибра непринудено поли, като отново накара сърцето му да спре при вида на бялналите се прасци.

Отвори кошницата и като се зае със съдържанието й попита:

— Ходи ли при султана?

— Не ме прие. — Том седна срещу нея, изпъна крака и ги кръстоса.

— Естествено! Гай прати човек, да го предупреди за посещението ти. — После смени темата със зашеметяваща бързина: — Позволих си да задигна бутилка вино от избата му. — Тя я вдигна гордо като трофей. — Френско, докара го последният кораб от Англия. — Прочете етикета: Corton Charlemagne. Добро ли е?

— Не знам — призна си Том, — но звучи внушително.

— Гай твърди, че било изключително. Зет ми се мисли за голям познавач. Много се гордее с това вино. Ще побеснее, ако научи, че сме пили от него. Дава ми само по половин чаша на вечеря. Ще го отвориш ли? — Подаде му бутилката и подреди няколко плата закуски и студено месо. — Много ми стана мъчно, когато научих за смъртта на баща ти! — каза Сара и лицето й помръкна. — Той беше толкова мил с мен и семейството ни по време на плаването до Добра Надежда.

— Благодаря — отвърна Том, като измъкна тапата и се извърна, за да не забележи тя израза на лицето му.

Тя се усмихна, за да го развесели.

— Ако собственият ми баща не бе уредил консулския пост за Гай, той още щеше да е чиновник в Бомбай. Изобщо не е всемогъщият господар, за какъвто се мисли. — Тя така сполучливо имитира надутата осанка на Гай, че Том се засмя, докато Сара заговори с помпозния му превзет глас: — Аз съм най-младият консул на служба при Негово Величество. Ще получа рицарство преди да навърша тридесет години.

Том изцвили. Толкова беше забавно.

Тя рязко промени тона си и отново стана сериозна.

— О, Том, какво ще правим с бедния малък Дориан? Гай изобщо не проявява интерес. За него е важна само търговията на Компанията с арабите и какво ще каже лорд Чайлдс в Лондон. Не би направил и най-малкото нещо, с което да засегне султана или принца.

Том сви устни.