Уилбър Смит - Мусон

Аболи изсумтя, но не наруши ритъма на веслата.

— Трябва да отплаваме още тая нощ! — каза решително Том. — Не можем да чакаме утрото.

— Най-накрая прозря нещо, което си бе ясно от самото начало — поздрави го кисело Аболи. Том се облегна на скамейката. Сега, взел вече решението, можеше да диша по-спокойно. Заспа веднага, но час по час се будеше от болка.

Малко преди полунощ го разбуди смяна в ритъма на веслата и той отвори очи, за да види елегантните и красиви очертания на „Лястовицата“ да се открояват в мъглата. На мачтата й личеше навигационна светлина, а котвеният вахтен се надигна иззад фалшборда с думите:

— Кой е там?

— „Лястовица“! — извика Том традиционния при завръщане на капитана отзив и на палубата веднага се долови раздвижване. Когато приближиха борда, през него се протегнаха множество ръце, за да вдигнат Том.

— Трябва да изпратим за хирург — предложи Нед Тайлър, веднага щом видя кръвта и научи причината и сериозността на нараняването.

— Не! Стражата е по петите ни — спря го Том. — Налага се да отплаваме до час. Отливът вече започна. Трябва да се възползваме от най-голямата му сила.

— Работата долу не е приключена — предупреди го Нед.

— Знам — отвърна Том. — Ще потърсим някое безопасно пристанище по южното крайбрежие и ще я довършим там. Не можем да използваме Плимут — много е близо до дома. Там е първото място, където ще ни търсят. Доктор Рейнолдс живее в Каус на остров Уайт. Това е далеч в морето. Приставите няма да ни потърсят там веднага. Ще можем да извикаме хората, които са ни необходими и да довършим подготовката си за плаването към Добра Надежда.

Изправи се с мъка на крака.

— Къде е Люк Джарвис?

— На брега с жената и хлапетата — отвърна Нед.

— Прати да го извикат.

Люк се появи още сънен. Том му обясни набързо какво е положението, как Чайлдс е прибрал цялата плячка и колко е важно, веднага да отпрашат надолу по течението.

— Знам, че ти дължа твоя пай от плячката и „Лястовицата“, но в момента не мога да платя. Ще ти подпиша разписка за тоя дълг. Може и никога повече кракът ми да не стъпи в Англия, но веднага щом намеря парите, ще ти ги пратя.

— Не! — Люк се бе събудил напълно, докато Том правеше преглед на положението. — Не мога да Ви се доверя за такава голяма сума. — Гласът му беше дрезгав. Том се вторачи в него, не намирайки думи, но лицето на Люк изведнъж се отпусна в усмивка. — Ще трябва да дойда с Вас, та да съм сигурен за парите си.

— Май не разбираш — грубо каза Том. — Аз отивам към Африка.

— Винаги съм мечтал да си хапна кокосови орехи — отвърна Люк. — Трябва ми една минута, да си събера партакешите, капитане. Не тръгвайте без мен!

Том отказа да слезе в недовършената си каюта и Аболи му сложи един сламеник на откритата палуба с балдахин отгоре, та да го пази от мъглата. След десет минути Нед дойде при него с думите:

— Корабът е готов да вдигне платна, капитане.

— Къде е Люк Джарвис? — попита Том.

— Трябва да се появи всеки миг… — започна Нед, но бе спрян насред изречението от ужасяващ женски писък в нощта. Всички се стреснаха и посегнаха към оръжията си, а по дървеното кейче се появиха две тичащи фигури.

— Това са само Люк — каза с облекчение Алф Уилсън — и госпожата му след него. По-добре да тръгваме. Може да ни направи някоя беля.

— Отблъсквайте! — викна Люк от средата на кейчето. — Сатаната е по петите ми.

Отблъснаха от кея и хванаха фаловете. „Лястовицата“ се дръпна в реката. Люк спринтира последните няколко ярда с опасно скъсяващата дистанцията съпруга отзад. Тя пищеше от ярост и размахваше дълга тояга. Люк се хвърли през разстоянието, отделящо кораба от кея.

— Люк Джарвис! Веднага да се връщаш! Не можеш да ме изоставиш с тая пасмина копелдаци, дето ги наплоди в корема ми, без пукнат грош, та да ги храня и обличам. Няма да ти позволя да ми избягаш в Африка, за да клатиш ония черни диви пачаври.

— Сбогом, гълъбицата ми — отзова се Джарвис, окуражен от двадесетте фута вода, отделящи го вече от любимата. Прати й въздушна целувка. — Ще се видим пак след три години, или четири, а може и повече.

— Какво ще стане с мене и невинните ми дечица? — зави съпругата, обърнала друга страница. — Нямаш ли капка жалост? — Тя избухна в сърцераздирателен плач.

— Продай „Гарвана“ — викна Люк в отговор. — Ще стигне за тебе и цялото ти котило за двайсет години.

— Няма да те чакам, Люк Джарвис — отново смени тона жената. — Мъже, готови да заемат мястото ти в леглото, колкото щеш.