Уилбър Смит - Мусон

Чайлдс изглеждаше много доволен от това споразумение, както и следваше да бъде, според нерадостната преценка на Том. Чудеше се, как ще обясни на хората, участвали в операцията по завладяване на „Лястовицата“ в Кале, че няма да получат никакъв монетен израз на благодарност за усилията си.

— Би било много разумно от твоя страна, Кортни, ако напуснеш Англия час по-скоро и стоиш възможно по-далеч от нея, докато брат ти забрави за теб — каза Чайлдс с великодушна усмивка. — Предлагам ти, да помислиш за кожата си, защото ситуацията е много опасна.

В този момент на вратата се почука и след нареждане от страна на Чайлдс, в кабинета се появи секретарят му.

— Всичко е изпълнено, милорд. Барнс се върна и е готов да изпрати гостите Ви.

— Отлично! — кимна Чайлдс. — Наистина отлично! — Изправи се веднага и отправи усмивка към Том. — Мисля, че с това съвместната ни дейност приключва, Кортни. Доколкото разбирам, искал си да вземеш лодка от Тауър?

Той придружи любезно Том до парадния вход, където чакаше Барнс с каретата. Докато стискаха ръце за сбогом, Чайлдс попита небрежно:

— Накъде ще поемеш с новия си кораб? И кога ще отплаваш?

Том усети някаква клопка и се измъкна с думите:

— Току-що станах собственик. — Засмя се и продължи: — Още не съм мислил по този въпрос. — Чайлдс го гледаше внимателно в очите, дебнещ за най-малък признак на неискреност и Том се видя принуден да продължи: — Мисля, че пристанищата по южното средиземноморско крайбрежие на Франция ще бъдат най-подходящ район за по-нататъшната ми дейност. Или може би френската територия Луизиана в Мексиканския залив. Можем да пресечем Атлантика.

Чайлдс изсумтя неубеден до край.

— Най-искрено се надявам, Кортни, че не ти се върти из главата мисълта да минеш Добра Надежда, за да търсиш изчезналия си брат в Океана на Индиите?

— Господи, сър! — изсмя се отново Том. — Не съм толкова луд, че да тръгна към Добра Надежда в тоя леген.

— Всички територии отвъд Добра Надежда са отдадени на достопочтената Компания по силата на кралски указ. Всеки натрапник ще понесе най-суровото наказание, предвидено от закона. — От стоманения блясък на очите му ставаше напълно ясно, че не би се ограничил в рамките на закона, ако ще преследва такова тежко престъпление. Според една моряшка пословица, „няма закон отвъд чертата“, което означава, че законите на цивилизацията невинаги намират приложение в отдалечените точки на океана.

Чайлдс го стисна здраво за рамото, за да подчертае сериозността на думите си:

— Всъщност, трябва да проумееш простата истина, че ако излезеш толкова глупав и се появиш из моите райони, ще трябва да се страхуваш от мен много повече, отколкото от брат си.

— Уверявам Ви, милорд, за мен Вие сте голям приятел и по никакъв начин няма да допусна това да се промени — заяви Том убедено.

— Е, тогава значи сме се разбрали — каза Чайлдс, заменил строгото си изражение с усмивка, толкова искрена като тази на Том и се разделиха.

Всъщност, това няма никакво значение, помисли си самодоволно Чайлдс. Оттук маршрутът му води право в ръцете на неговия брат. И добави на глас:

— Върви с Бога! — Продължи полугласно: — Или с дявола. — После помаха с пухкава ръчица.

Том скочи леко в каретата и даде знак на Аболи да седне до него. Чайлдс се дръпна назад и кимна към кочияша, който му отговори с многозначителна усмивка и допиране на камшика до периферията на шапката. Тръсна юздите и екипажът пое.

Том и Аболи бяха така потънали в разговор, че никой от двамата не гледаше, къде ги кара кочияшът. Тесните улички дотолкова си приличаха една с друга, че нямаше начин да се ориентират. Докато каретата ги тресеше по калдъръма, Том разправяше на Аболи разговора си с Чайлдс.

Най-накрая Аболи отбеляза:

— Не е чак толкова лоша сделка, колкото си мислиш, Клебе. Имаш си „Лястовицата“ и екипаж за него.

— Ще трябва да платя на Люк Джарвис и хората, които дойдоха с нас в Кале от собствения си джоб — възрази Том. — Те очакват дял от плячката.

— Предложи им място на борда и пай от бъдещите плячки. Това ще ги въодушеви повече.

— От „Серафим“ ми останаха само шестстотин лири, с които трябва да оборудваме и снабдим с припаси кораба.

— Не — отвърна Аболи, — имаш хиляда и двеста лири.

— Що за дивотии дрънкаш, Аболи? — Том се извърна и го загледа втренчено.

— Все нещо ми е останало от всичките тия години, дето плавах с баща ти. Ще го добавя към твоите пари. — Аболи сви рамене. — И без това, няма какво друго да ги правя.