Уилбър Смит - Мусон

— Други? — бързо се огледа Том.

— Тоя беше последен — отвърна Аболи и хукна по стълбата. Том го последва към палубата. Фред и Реджи бяха прерязали въжетата и корабът бавно се отдалечаваше от брега. Викът на французина в каютата изглежда е бил приглушен и не привлече ничие внимание. Заливът бе все така тих и заспал, като преди.

— Нед? — прошепна Том и откъм кърмата се чу незабавен отговор.

— Слушам, капитане! — Дори в напрежението на момента Том изпита вълнение при това обръщение. Имаше си кораб и отново беше капитан.

— Добра работа! Къде е „Гарванът“?

— Точно пред нас. Вече вдигна платното.

При неговата мачта нещо се бавеха. В тъмното и на непознат кораб, не беше така лесно да се ориентират в множеството фалове. Французите използваха друга такелажна система. Том изтича при тях и заедно се заеха с разгадаването на въжетата.

Корабът им обаче се носеше по водата и бързо приближаваше друг закотвен съд. Том забеляза, че ще се блъснат достатъчно силно, за да стане беля. Някакъв французин извика от борда на другия кораб.

— Внимавайте, изроди тъпи! Ще ни блъснете!

— Пригответе се да отблъснем! — обади се на английски някой от хората на Том.

От борда на другия кораб последва незабавен вик:

— Merde! Ils sont Anglais 82 82 Merde! Ils sont Anglais! (фр.) — По дяволите! Англичани! !

Том измъкна главния фал из плетеницата въжета и викна:

— По-чевръсто! Тегли!

Главното платно се вдигна по мачтата, корабът престана да се носи странично и улови вятъра. Инерцията успя все пак леко да го блъсне в закотвения съд и двата се отъркаха един о друг.

Вече и други гласове крещяха:

— Англичани! Англичаните нападат!

Задрямал на кея часови, разбуден така грубо, гръмна с мускета си и изведнъж из цялото пристанище започна канонада. Нед водеше майсторски кораба и той бързо набираше скорост. Когато погледна напред, Том съзря жълтата светлина от кърмовия фенер на „Гарвана“, който излизаше към открито море.

— Кливерите! — заповяда Том и чу пляскането на боси крака по палубата към носа. Вече се бяха поориентирали в такелажа и двата кливера литнаха нагоре почти без забавяне. Корабът реагира тутакси — хвърли се напред, водата зашипя под вълнореза му и започна да настига „Гарвана“. Но френската ескадра се размърда, на някои от мачтите вече се изкачваха бойни светлини.

Вдъхновен от засилващата се суматоха, Том изтича при едно от оръдията. То бе детска играчка в сравнение с тежкото въоръжение на линейните кораби, закотвени наоколо. Молеше се да е заредено.

— Помогни ми! — викна към Аболи и двамата отвориха амбразурния капак и изтикаха оръдието напред. Том погледна навън и видя, че минават край един от големите кораби, който им закриваше половината небе. Нямаше нужда дори да се прицелва, просто запали подсипа на оръдийцето. Докато огънят стигне основния заряд мина цяла вечност. После оръдието ревна и отскочи назад. Том чу гюлето да разбива с трясък тежката обшивка на отсрещния кораб. Разнесоха се диви гневни викове, но корабчето се носеше напред. Палубата му бе така ниско над водата, че скоро се изгуби в нощта. Някой от военните кораби даде изстрел с тежко оръдие, но от дългия му пламък Том разбра, че гюлето изобщо не лети към тях. Така и не видя, къде точно попадна тяхното. Виковете продължиха, а единичните оръдейни изстрели постепенно се сляха в оглушителна канонада. Френските кораби стреляха по въображаемия английски флот, който ги нападаше. Барутният дим се спусна като гъста мъгла над двата малки кораба. Тя почти ги откъса един от друг и Том трябваше силно да напряга очи, за да не изпусне мъничката жълтеникава светлинка на „Гарвана“.

Глъчката и изстрелите скоро останаха назад и те излязоха от дима в сладкия нощен въздух. Дочу слаби гласове, английски гласове и разбра, че мъничкият екипаж на „Гарвана“ ги приветства. Собственият му екипаж остави за миг платната и закрещя в отговор. Не бе разумно да се насочват евентуалните френски преследвачи, но Том не искаше да ги спира. Видя зъбите на Аболи да се белеят в тъмнината и се усмихна в отговор.

— Къде са французите? — попита Том и трите мърляви фигури бяха извлечени от каютата, за да се присъединят към капитана си на кърмата.

— На носа има малка лодка — каза Том. — Сега ще спрем и ще ги свалим в нея. Да си вървят у дома с най-топлите ни благопожелания.

Натовариха четиримата мъже в малката лодка и ги отпратиха. Когато разбра какво става, френският капитан се изправи на носа на мъничката черупка, с щръкнали от яд мустаци и вдигнал високо над главата свити юмруци, ги изпроводи с поток отбрани хули.