Уилбър Смит - Мусон

Избра подходящо място между тях и заопипва почвата с крак. Когато усети под стъпалото си мек торф, Том каза:

— Тук.

Аболи пристъпи с права лопата в ръка. Заби я дълбоко в меката земя и започна да копае. Спреше ли да си почине, Том хващаше лопатата и скоро дупката стана дълбока до кръста. Том изскочи от нея и се върна при вързания кон. Разкопча капака на дисагите и внимателно измъкна от тях увит в парче плат предмет. Тръгна обратно и го положи на ръба на приготвената яма. Разви плата. Ал Ауф го гледаше през стъклото с присмехулно око.

— Ще прочетеш ли заупокойна молитва, Аболи? Арабският ти е по-добър от моя.

Аболи започна с дълбок и звучен глас, който отекваше зловещо в гората. Когато замлъкна, Том отново уви буркана в парчето плат, скри страховитото му съдържание и го положи в дъното на изкопания за него гроб.

— Ти бе смел човек, Ал Ауф. Нека твоят Бог, Аллах, прости греховете ти, защото те бяха много и тежки. — Зари гроба и отъпка разровената пръст. После подреди отгоре извадените отначало зелени чимове.

Върнаха се при конете и ги яхнаха. Аболи хвърли последен поглед към камъните и промълви:

— Ти го уби в честен двубой и погреба останките му с почит. Вече си истински воин, Клебе!

Извърнаха конете и поеха през хълмовете към морето.

Хал Кортни сякаш усещаше как изтичат последните зрънца от пясъчния часовник, отмерващ живота му. Мислите му се въртяха все около смъртта и нейните атрибути. От болничната си постеля прати да извикат майстор каменоделец от града и му показа скицата за гроба си, която бе направил.

— Напълно ми е ясно, какво искате от мене, милорд. — Каменоделецът беше потънал в белезникавия прах на своя занаят.

— Естествено, че ти е ясно, Джон — отвърна Хал. Човекът владееше до съвършенство изкуството на чука и длетото. Той бе дълбал саркофазите за сър Френсис и всичките жени на Хал. Напълно логично бе да направи и последното жилище за господаря на Хай Уийлд.

След това Хал разпореди да се извърши погребение на баща му лично от епископа. Тялото му щеше да бъде положено в саркофага, изработен преди почти две десетилетия от майстора Джон.

Параклисът бе препълнен с членове на семейството и всички, които бяха познавали сър Френсис Кортни. Слугите и работниците от имението, облечени в най-хубавите си дрехи, заемаха последните пейки и се тълпяха край входа.

Хал седеше по средата на пътеката в специално изработено от дърводелците на имението кресло. То имаше високи страници, за да се опира на тях и дръжки от двете страни — да могат да го носят четирима яки лакеи.

Останалите членове на семейството заемаха първата скамейка. Имаше една дузина братовчеди, чичовци и лели, както и по-близки роднини. Уилям заемаше мястото точно до баща си, а редом с него седеше Елис. Това беше първото й появяване сред хора, откак Том се бе опитал да проникне силом в спалнята им. Носеше траурна рокля, а лицето й бе скрито зад черен воал. Но когато повдигна крайчеца му, за да избърше една сълза, Том проточи шия към нея и забеляза, че страната й е подута, коричка покрива дълбока рана на устната, а синината от друг удар бе добила грозен червено-зелен оттенък. Тя усети погледа на Том и пусна припряно воала.

От другата страна на пътеката седяха почетните гости: четирима рицари на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал. Никълъс Чайлдс и Осуалд Хайд бяха пристигнали заедно от Лондон. Бащата на Елис, Джон Гренвил, граф на Ексетър, бе дошъл от имението си, съседно на Хай Уийлд, заедно с по-малкия си брат, Артър.

След церемонията всички отидоха в къщата за тържествен обяд. Семейството и почетните гости се хранеха в голямата трапезария, а в двора пред конюшните, бяха наредени отрупани с храна и пиене дъсчени маси за простолюдието.

Гостоприемството на Хал беше толкова щедро, а даровете на избите му така изобилни, че още преди края на следобеда, двама пера на Англия трябваше да бъдат отнесени в стаите им за почивка. Епископът се задълбочи така усърдно в тегобите на своята длъжност и превъзходното червено вино, че двама лакея трябваше да му помагат при изкачване на витата стълба, върху чиято площадка спря, за да благослови паството, следящо с голям интерес придвижването му.

Гуляйджиите от двора, наситили се на стомните пенливо ябълково вино, поеха към сенките на плетища и копи сено със същите, а някои и с не така мирни намерения. Хъркането на смукачите се смесваше с похотливо шумолене на сено и щастливи възгласи на млади двойки.