Уилбър Смит - Мусон

Основават свои ложи в Шотландия и Англия под нови имена, но запазват непокътнат своя закон.

Най-накрая всички въпроси бяха зададени и всички отговори казани. Том коленичи, а рицарите образуваха кръг около него. Положиха една ръка върху сведената му глава, а друга върху ръкохватката на сабята.

— Томас Кортни, добре дошъл в Компанията на Граала. Приемаме те за рицар на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал.

Изправиха го на крака и един подир друг го прегърнаха. Всичко това беше част от древен ритуал, но когато Том се наведе, за да целуне баща си, Хал се отклони от вековната форма. Сложи ръкохватката на нептуновата сабя в ръката му и притисна пръстите му към нея.

— Сега е твоя, синко. Използвай я храбро и с чест!

Том знаеше, че красивото оръжие беше сред най-високо ценените притежания на баща му. Не можа да намери думи, за да изрази благодарността си, а само впери поглед дълбоко в бащините очи. И видя, че баща му разбра мълчаливото послание на почит и любов, което му изпращаше.

След заминаването на гостите и четиримата рицари, в Хай Уийлд се възцари тишина и запустение. Елис прекарваше повечето време в покоите си. Том я видя един път да язди сама през хълмовете, но като си спомни си последиците от последната им среща, не посмя да я доближи.

Уилям беше потънал в управлението на имението и прекарваше дните си в канцелариите на калаените мини, в разговори с управителя или в неочаквани посещения с цел да залови кръшкачи или злосторници. Прегрешенията се наказваха с камшик и незабавно прогонване от имението. Връщаше се в къщата привечер, за да прекара един час с баща си, преди вечерята точно в осем. Хранеше се сам, понеже Елис не искаше да седне на масата с него, а Том си намираше оправдания, за да вечеря в стаята си или в някоя от околните кръчми, където в компанията на Аболи и Люк Джарвис, Нед Тайлър и Алф Уилсън, намираше по-сърдечна среда.

Месеците отлитаха един по един, а Том ставаше все по-неспокоен и нетърпелив. Докато Уилям беше извън къщата, той прекарваше по-голямата част от деня с баща си. Пренасяше го до библиотеката на партера и го настаняваше в кресло до дългата дъбова маса. После сваляше от високите претъпкани лавици книгите и картите, които искаше Хал. Разгъваха ги на масата и задълбочено обсъждаха всяка подробност на плаването, което баща му никога нямаше да осъществи.

Мастър Уолш, украсил носа си с чифт нови очила, седеше откъм противоположния край на масата и записваше това, което му диктуваше Хал. Съставяха подробни списъци на припаси и снаряжение, както и вахтени листове за корабите, с които отново щяха да поемат към Индийския океан.

— Два кораба — реши Хал. — Не толкова големи, колкото „Серафим“ и „Минотавър“. Бързи, подвижни съдове, но добре въоръжени, защото положително ще ни се наложи отново да се бием с варварите. Да не газят прекалено дълбоко, защото сигурно ще трябва да навлизаме в устията и по течението на реките на Брега на треската.

— Ще изпратя Алф Уилсън и Нед Тайлър да потърсят подходящи кораби — намеси се нетърпеливо Том. — Могат да тръгнат покрай брега и да надникнат във всяко пристанище от Плимут до Маргейт. Но с тая война на континента, няма да е лесно да се намери нещо подходящо.

— Ако имаш с какво да платиш, ще видиш колко е лесно — отбеляза Хал. — Даже и да се наложи да похарча и последната дребна монета от спечеленото при последното плаване, за да вземем Дориан от арабите, ще са добре вложени пари.

— Можем да пуснем обява — предложи мастър Уолш.

— Добра идея! — каза Хал.

— Бихме могли също да поискаме кораб на компанията от лорд Чайлдс — обади се Том.

— Не! — поклати глава Хал. — Ако Чайлдс разбере, че се готвим да поведем флотилия към районите, които Компанията счита за своя територия, той ще направи всичко възможно, за да ни попречи. Компанията е твърдо против това, което тя нарича „антимонополна търговия“ и дори против плаването във води, считани от нея за свои.

Ден след ден, те продължаваха своите дискусии и планове. Петнадесет дни след като Том изпрати Нед Тайлър и Алф Уилсън по крайбрежието, те се завърнаха с новината, че са намерили кораб. Бил идеален за техните цели, но собствениците искали престъпно високата цена от седем хиляди лири. Носеха договор за подпис и предадоха желанието на продавачите, да им се плати с банков ордер.

Хал ги разпита най-подробно за състоянието на кораба, след което затвори очи и остана така толкова дълго, че Том се уплаши.