Уилбър Смит - Мусон

— Интересно — прошепна той, — дали изобщо някога ще се почувствам уютно, ако се установя на едно място?

Когато стигна подножието на хълма, купчината сгради се бе превърнала в тъмна сянка, щръкнала сред плъпналите над полята нощни мъгли. Като стигна до стената на обора, Том рязко спря, забелязал някаква фигура под разперените клони на вековен бук, извисен мрачен и могъщ над поляната. Беше фигура на жена, цяла в бяло и Том изпита суеверен трепет, защото тя изглеждаше като нетленен дух. В имението се разправяха най-различни легенди за обитаващите го духове. Когато бяха малки с Гай, дойката им редовно ги плашеше с такива приказки.

— Няма призрак, който да ме уплаши — реши Том и събрал кураж, тръгна към момичето в бяло. То изглежда не усещаше приближаването му, докато не се изравниха. Тогава вдигна уплашен поглед и Том позна снаха си Елис. Щом и тя го позна, прихвана поли с ръце и затича към къщата.

— Елис! — извика Том и хукна подире й. Тя не се обърна, а затича още по-бързо. Настигна я върху чакълестата алея пред къщата и я хвана за китката.

— Елис, аз съм, Том. Не се плаши!

— Пусни ме! — уплашено отвърна тя и вдигна поглед към прозорците, които вече грееха с веселата светлина на свещите.

— Искаше да ми кажеш нещо — напомни й той. — Какво е то?

— Не тук, Том. Ще ни види заедно.

— Били? — Том бе озадачен. — Какво от това?

— Нищо не разбираш. Пусни ме!

— Не ме е страх от Черния Били — каза й той с хлапашко високомерие.

— А би трябвало — отвърна тя. Измъкна ръката си и изтича леко по стълбите към къщата. Останал на алеята с ръце на кръста, Том гледаше след нея. Вече щеше да се обърне, когато нещо го накара да вдигне поглед.

Брат му стоеше прав до един от високите прозорци на втория етаж. Светлината струеше зад гърба му, така че се виждаше само висок елегантен силует. И двамата останаха неподвижни известно време, после Том махна с досада и последва Елис вътре.

Том беше в стаята си, когато чу слаб звук, съвсем не на място, дори в тази старинна къща с всичките й скърцащи греди и свирене на вятъра над начупения покрив. Замръзна на мястото си с полуразвързана вратовръзка, заслушан с наведена глава. След малко звукът се донесе отново. Като отчаян вопъл на хванат в капан заек, тъничък и жаловит. Приближи прозореца и дръпна резето. Когато отвори широко капаците, в стаята нахлу морският бриз, а писъците станаха по-силни. Бяха на човек. Плачеше жена, а някакъв мъжки глас прекъсваше риданията й.

Том се надвеси от прозореца. Сега вече разбра, че звуците идват от долния етаж, където бяха разположени големите спални. Гласовете внезапно замлъкнаха и той се готвеше да затвори прозореца, когато дочу удар. Трябва да е бил доста силен, за да се чуе толкова ясно и сърцето на Том се сви при писъка на жената. Този път беше така остър и препълнен с болка, че Том веднага разпозна гласа.

— Тая мръсна свиня! — изръмжа той и се хвърли към вратата.

По риза и с развени краища на връзката той затича по коридора към стълбището, което взе на два скока.

Когато стигна вратата на бащините си покои, Том се поколеба. Дверите зееха широко отворени, а завесите на балдахина бяха вдигнати, така че виждаше фигурата на баща си под бродираната завивка. Беше облегнат на куп възглавници и когато забеляза тичащия Том, рязко извика:

— Не! Том, ела тук!

Той не му обърна внимание и продължи към вратата на Уилям в дъното на коридора. Натисна бравата, но тя се оказа заключена и той заблъска със свити юмруци.

— Отваряй, дяволите да те вземат, Били! — изрева Том. Последва дълга тишина и той си пое дъх, за да извика отново, когато вратата безшумно се отвори и в рамката застана Уилям. Запълваше отвора с тялото си, така че Том да не може да погледне вътре.

— Какво искаш? — попита Уилям. — Как се осмеляваш да идваш пред вратата ми и да крещиш? — Той бе също по риза, а лицето му аленееше от гняв или напрежение, а в очите горяха бесни пламъци. — Марш оттук, мръсно нагло пале!

— Искам да говоря с Елис — не отстъпи Том.

— Вече си говорил с нея днес. Елис е заета. Не можеш да я видиш сега.

— Чух някой да пищи.

— Не е било оттук. Сигурно си чул чайка или пък писъка на вятъра в корниза.

— Имаш кръв по ризата. — Том посочи мъничките алени пръски по ръкава. Уилям погледна надолу и студено се усмихна. Измъкна дясната си ръка иззад гърба и засмука раната върху подутите й кокалчета. — Ударих се във вратите на шкафа.

— Искам да видя Елис.

Понечи да си проправи път, но в тоя момент чу гласа на Елис: