Уилбър Смит - Мусон

— Това ми е ясно — усмихна се Хал и го стисна за лакътя. Вече бе значително по-силен от времето, когато напуснаха Flor de la Mar. Том усещаше мощта на пръстите му, а слънцето бе освежило цвета на лицето. — Сигурно защото стигнахме Добра Надежда и ни предстои плаване на север, мислите ми все по-често отлитат към Хай Уийлд. Недей да мразиш по-големия си брат, Том!

— Не аз го мразя, татко. Черният Били мрази мен!

— Това презрително прозвище издава истинските ти чувства към него, но когато няма да ме има, той ще бъде глава на семейството и има право да очаква от тебе уважение и лоялност.

— Ти бе този, татко, който ме научи, че уважение и лоялност се печелят, а не се изискват.

Хвърлиха котва доста далеч от брега срещу малкото холандско селище на нос Добра Надежда. Попълниха запасите си от питейна вода, купиха пресни плодове и зеленчуци, без да имат вземане-даване с холандските власти. След една седмица отново поеха по пътя си на север. Щом нагазиха водите на Атлантика, морето промени облика си, а здравето на Хал Кортни се влоши.

Характерните за района огромни вълни се нахвърлиха отгоре им в дълги сиви редици, разделени от дълбоки долини. Блъскаха кервана ден и нощ. Водата нахлуваше разпенена над носа и отнасяше от палубата всичко, което не бе здраво прикрепено. Воят на вятъра бе гласът на тая вълча глутница, а набезите й бяха безмилостни и непрестанни. С всеки изминал ден Хал отслабваше все повече и когато една бурна утрин Том влезе в каютата му, завари го плувнал в пот и зачервен. Ноздрите на Том се разшириха, усетили познатата воня на гнило и когато отметна завивките, видя върху чаршафа издайническите жълти петна гной.

Викна към наблюдателя на палубата, да потърсят доктор Рейнолдс, който долетя начаса. Той свали превръзката от левия крак и меките му черти се изпънаха тревожно. Чуканчето бе страхотно подпухнало, а ръбовете на скоро зарасналата рана бяха зейнали яркочервени, с процеждаща се между тях гной.

— Опасявам се, че сме изправени пред дълбока вътрешна инфекция, сър Хенри. — Докторът помириса гнойта и направи гримаса. — Тази течност не ми харесва. Намирисва на гангрена. Трябва незабавно да направя разрез.

Докато Том държеше баща си за раменете, докторът вкара един дълъг скалпел дълбоко в раната, а Хал се гърчеше и стенеше от болка. Когато Рейнолдс измъкна скалпела, от дупката рукна дебела струя жълто-червена гной, примесена с чиста кръв, която покри дъното на подложеното под чуканчето гърне. — Мисля, че пресушихме извора на злото. — Рейнолдс изглеждаше много доволен от количеството и цвета на изтеклата течност. — А сега ще Ви пусна кръв, за да смъкнем температурата. — Кимна към помощника си. Навиха ръкава на нощницата му и пристегнаха с кожен турникет ръката над лакътя. Когато го притегнаха здраво, вените на Хал изпъкнаха по вътрешната страна на ръката, като сини върви под бледата кожа. Рейнолдс обърса използвания вече скалпел в ръкава си, след което опита остротата на върха му с палец. Боцна издутата вена и загледа, как тъмна кръв закапа в гърнето, за да се смеси с жълта гной.

— Една пинта би трябвало да е достатъчна — измърмори докторът. — Мисля, че вече отстранихме болестните течности. И макар да го казвам аз, уверявам Ви, че това е най-добрата работа, която може да се види в отсамната част на земното кълбо.

През следващите седмици здравословното състояние на Хал бе променливо. По цели дни лежеше блед и неподвижен в койката с вид на умиращ. После отведнъж се съвземаше. Когато прекосиха екватора, Том отново можа да го изнесе на палубата, за да се порадва на слънцето и Хал оживено се разприказва за дома, явно обхванат от носталгия по зелените поля и дивата пустош на Хай Уийлд. Заговори за книгите и ръкописите в библиотеката си.

— Всички корабни дневници от ранните плавания на дядо ти са там. Тях мога да ти оставя, Том, защото ти си мореплавателят, а на Уилям няма да му вършат никаква работа.

Като се сети за сър Френсис, радостното оживление отстъпи място на тъга.

— Тялото на дядо ти ни очаква в Хай Уийлд. Андерсън го е изпратил от Бомбай. Ще го положим в саркофага, в криптата под параклиса. Той ще се радва да си бъде отново у дома, както се радвам и аз. — Скръб заля лицето му при тия мисли. — Том, ще имаш ли грижата и за моето настаняване в криптата? Искам да лежа до баща си и трите жени, които съм обичал. Майка ти… — Той млъкна, неспособен да продължи.

— До този ден още много вода ще изтече, татко — каза Том с нотка на безнадеждност в гласа. — Още изпитания ни предстоят. Ние сме се клели. Трябва да намерим Дориан. Ти трябва отново да бъдеш здрав и силен.