Уилбър Смит - Мусон

Хал прогони с усилие черния пристъп на отчаяние.

— Прав си, разбира се. Всичките тия жалби и хленч не водят към добро.

— Накарах дърводелците да ти направят нови крака. От здрав английски дъб — каза Том окуражително. — Ще те изправим, преди да стигнем Хай Уийлд.

Том изпрати да повикат главния дърводелец. Дребният и кльощав уелсец донесе двата дървени, едва-едва оформени крака, за да ги покаже на Хал. После двамата с Том изиграха цял театър, докато ги мереха и гласяха към чуканчетата.

Хал проявяваше жив интерес, хилеше се с тях и правеше тъпи забележки.

— Дали не можем да ги снабдим с компас и вятърно петле, та да ми е по-лесно в навигацията? — Но когато дърводелецът се оттегли, мъката го налегна отново. — Никога няма да се движа свободно с тия пънове на краката си. Опасявам се, че ще трябва сам да тръгнеш за Дориан, Том. — Вдигна ръка, за да спре възраженията му. — Но аз ще удържа думата си и ще ти помогна с всичко, което мога.

След две седмици, когато корабът бе легнал в края на мудните води на Саргасово море на тридесет градуса северна ширина и шестдесет градуса западна дължина, Том се спусна във влажната тишина на бащината каюта, за да свари Хал свит в постелята си. Кожата му бе опъната върху костите на черепа твърда и жълта като пергамент, подобна на мумията, донесена от Александрия след едно плаване на негов предтеча и изправена в отворения си ковчег до стената в библиотеката на Хай Уийлд. Том извика доктор Рейнолдс и го остави на грижите му. След това, неспособен да понася повече атмосферата на каютата, изтича на палубата и загълта горещия въздух на дълги глътки.

— Няма ли край това плаване? — изстена той. — Не го ли закараме час по-скоро, той няма да види Хай Уийлд. Господи, дай ни вятър, да се приберем по-скоро!

Хвърли се към вантите на главната мачта и ги заизкачва, без да спира, докато стигна коша. Остана там, вперил поглед в неясния и мъглив северен хоризонт. Измъкна кинжала от канията му и го заби в мачтата. Остави го там, защото от Аболи бе научил, че така се призовава вятъра. Започна да подсвирква „Испански жени“, но това го наведе на мисли за Дориан и премина към „Зелени ръкави“.

Цяла сутрин свири за вятър и малко преди пладне погледна към кърмата. Повърхността на морето приличаше на огледало, чийто покой се нарушаваше единствено от щръкнали тук-там саргасови водорасли. И тогава забеляза тъмносинята ивица, подгонена от вятъра в тяхна посока.

— На палубата! — викна Том. — Вятър откъм кърмата! — И мъничките фигури на вахтените плъзнаха по палубата и вантите, за да опънат платната и уловят вятъра. Той подкара и четирите кораба пред себе си. „Серафим“ продължаваше да води, а „Йомен“, „Минотавър“ и достолепното „Агне“ следваха в колона. От този ден насетне вятърът духаше постоянно от запад, без да отслабва дори нощем. Том остави кинжала си да стърчи от главната мачта.

Сушата срещнаха при островите Сцили и скоро отправиха поздрав към първото платно на хоризонта. Оказа се малка, открита рибарска лодка с тричленен екипаж.

— Какво ново? — извика към тях Том. — Нищо не знаем от осемнадесет месеца.

— Война! — извикаха в отговор. — Война с французите.

Том събра капитан Андерсън и другите двама корабни капитани на борда на „Серафим“, за импровизиран военен съвет. Би било цяла трагедия да изведат докрай изпълнено с толкова опасности плаване, да стигнат почти до дома и да попаднат накрая в плен на френски капери 74 74 Капер — лицензиран пират. Частно лице, получило официално разрешение от владетеля си да напада и ограбва съдове под вражески флаг по време на война. Широко разпространена практика в XVII век. . Хал се радваше на един от възходите си и разполагаше с достатъчно сили, за да вземе участие в дискусията. Затова Том ги събра в неговата каюта.

— Трябва да решим, как да постъпим. Можем да хвърлим котва в Плимут, а можем и да продължим през Канала до устието на Темза.

Андерсън държеше на Плимут, но Нед Тайлър и Алф Уилсън искаха да продължат до Лондон. След като всички изложиха становищата си, Том каза:

— Стигнем ли Блекуол, ще можем да разтоварим корабите направо в складовете на Компанията и плячката ще бъде изкарана на търг за броени дни. — Потърси с поглед подкрепата на баща си и като видя, че той кима окуражително, продължи: — Ако влезем в Плимут, един Господ знае колко време ще останем затворени там. Предлагам, да хвърлим ръкавица на френските капери и да вземем курс на север.