Уилбър Смит - Мусон

Дориан се надигна замаян и се дотътри до малкото прозорче. Навън беше тъмно и звездните отражения танцуваха по повърхността на лагуната. Свежият нощен въздух облъхна лицето му, събуди го и проясни донякъде съзнанието му. Понечи да излезе на палубата, но жената се изправи и препречи пътя му.

— Не можеш да излизаш оттук, освен ако принцът те повика.

Дориан поспори с нея известно време, но скоро се отказа от безплодните усилия и се върна при прозорчето. Наблюдаваше как се изнизват стените на крепостта, блестящо бели под лунната светлина, а джонката напусна лагуната и пое по протока към открито море. След това усети палубата да се надига под краката му при срещата на кораба с първата вълна. Джонката се насочи на запад и осветения от луната остров изчезна от погледа му. Остави прозорчето и се хвърли по очи на тюфлека.

Жената в черно пристъпи и захлопна тежкия дървен капак. В този момент наблюдателят на палубата, застанал точно над главата на Дориан извика така внезапно, че той подскочи:

— Каква лодка сте?

— Рибарски лодки с нощния улов — се чу в отговор. Гласът бе приглушен от разстоянието и затворения капак на прозорчето, но сърцето на Дориан подскочи в гърдите му и затуптя в радостна възбуда.

— Татко! — прошепна той. Макар да бе говорил на арабски, той разпозна гласа на секундата. Хвърли се през кабината и направи опит да се добере до прозореца, но жената го сграбчи.

— Татко! — закрещя той и започна борба с жената, но тя бе яка, с огромни гърди и мек корем. Макар и дебела, оказа се много силна. Хвана го през гърдите и го хвърли обратно върху тюфлека.

— Пусни ме! — развика се Дориан на английски. — Това е баща ми. Пусни ме при него.

Жената го натискаше върху тюфлека с цялата си тежест.

— Не можеш да излизаш от каютата! — грухтеше тя. — Това е заповед на принца.

Дориан се побори още малко, но накрая замря. Баща му се обади отново:

— Каква лодка сте? — Гласът отслабваше. Джонката изглежда беше бързоходна.

— Кораб на Принц Абд Мухамад ал Малик — отвърна наблюдателят ясно и високо.

— Вървете с Аллаха! — Гласът на Хал беше толкова слаб и далечен, че прозвуча в ушите на Дориан като шепот.

— Татко! — изкрещя с всички сили той, но тежестта на жената притискаше гърдите му и го задушаваше. — Не си отивай! Аз съм! Дори! — крещеше той, отчаян от мисълта, че задушеният му вопъл никога няма да прекоси пространството и да стигне до слуха на баща му.

С внезапно извъртане, той успя да се измъкне изпод туловището на жената. Преди тя да се надигне, Дориан се хвърли към вратата на каютата. Докато се бореше с бравата й, жената се стовари отгоре му. Едва успя да отвори, когато пръстите й се вкопчиха в яката на дрехата му. Дръпна се с такава сила, че робата се разпра и той се измъкна от нея.

Драсна нагоре по стълбата, със задъханото подире му женище, което пищеше с пълен глас:

— Дръжте го! Дръжте неверника!

Един арабски моряк причака Дориан на най-горното стъпало с разперени ръце, но той падна на четири крака и чевръсто като невестулка се изниза между краката му. Затича през палубата към кърмата.

Забеляза тъмния профил на една от лодките на „Серафим“ да прекосява мазната следа на джонката, устремен към острова. Веслата излитаха от водата, закапали отгоре й фосфоресциращи сълзи. На кърмата седеше изправена фигура. Дориан знаеше, че е баща му.

— Не ме оставяйте! — Гласът му потъна в нощта.

Стигна кърмовия релинг и скочи отгоре му с намерение да се хвърли през борда в тъмната вода, но една здрава ръка го стисна за глезена и смъкна назад. За секунди върху него се струпаха пет-шест арабски моряка. Занесоха го надолу по стълбата, както си риташе, дращеше и хапеше и го хвърлиха в каютата.

— Ако беше скочил в морето — занарежда с упрек дебеланата, — щяха да ме хвърлят след тебе, та да ме изядат рибите. — Как можеш да бъдеш толкова жесток към мене? — Тя фучеше и заплашваше, накрая изпрати да поискат от капитана двама души да пазят пред вратата. После провери лично, дали капакът на прозорчето и вратата са залостени добре, за да осуетят втори опит за бягство. Дориан беше така обезсърчен и изтощен, че когато най-подир заспа, имаше отново вид на дрогиран.

Жената го събуди чак по пладне.

— Принцът иска да те види! — каза тя. — Той ще се сърди на старата Тахи, ако си мръсен и смърдиш на пръч. — Ето че отново се наложи да изтърпи къпане и сресване с благовонни масла. После го заведоха в шатрата, издигната на предната палуба.