Уилбър Смит - Мусон

— Колцина от смелчаците ти паднаха убити? — приглуши глас Хал, при засягането на такъв болезнен въпрос. Дениъл отговори високо:

— Нито един-едничък, слава Богу! Само младият Питър тука загуби пръст, откъсна му го куршум. Покажи на капитана, момко! — Младият моряк вдигна нагоре чуканче от показалец, увито в мърляво парцалче.

— Добавям една златна гвинея към твоя пай — обеща му Хал, — да преглътнеш по-лесно болката.

— При тия цени, давам и останалите четири пръста, капитане. — Морячето се превърна цяло в усмивка, а другарите му се заливаха в смях, докато се разотиваха по местата си.

Големият Дениъл поведе Хал напред.

— Тия ги намерихме оковани в предната надстройка — посочи Дениъл парцалива група непознати, скупчена при фокмачтата. — Това са оцелелите от холандския екипаж. Двадесет и трима сиренари, всичките предназначени за робския пазар.

Хал бързо ги разгледа. Бяха слаби, но не измършавели и макар белезите от веригите ясно да личаха върху китки и глезени, както и следите от бич по гърбове и крайници, всички изглеждаха в доста добро здраве. Както и „Агнето“, не бяха прекарали достатъчно дълго в плен, за да пострадат по-сериозно.

— Днес е щастливия ви ден, момци — поздрави ги на холандски Хал. — Отново сте свободни хора. — При тези думи лицата им грейнаха. Хал беше доволен от появяването им. С два допълнителни кораба, всяка работна ръка бе от значение. — Ще се запишете ли в екипажите ми срещу една гвинея на месец, пай от плячка и награда? — попита ги той. Усмивките им станаха още по-широки, а съгласието бе дадено от все сърце.

— Има ли офицери сред вас?

— Не, господине — отвърна един от тях, — капитанът ни Ван Орде, както и офицерите, бяха избити от тая неверническа сган. Аз бях кормчия.

— Ще запазиш поста си — увери го Хал. — Тия момчета са под твоя команда. — Оставеше ли холандците заедно, езиковият проблем отпадаше. Защото Големият Дениъл също бе научил добре холандски по време на плена им на Добра Надежда…

— Ето ти твоите агънца, мастър Фишър — каза му Хал. — Нека сложат кръстче в списъка и им раздай нови дрехи от склада! А сега, да видим какво ще си намерим долу! — Хал тръгна към капитанската каюта на кърмата.

Тя бе плячкосана от пиратите. Писалището на капитана и всички шкафчета бяха разбити и претършувани. Всичко ценно беше отмъкнато. Корабните книги и документи се търкаляха пръснати навсякъде, стъпкани и изпомачкани, макар някои от тях все още четливи. Хал изрови корабния дневник и товарителниците от бъркотията. Един поглед върху тях го накара да подсвирне от изненада и удоволствие.

— Ако всичко това е още в трюма, корабът наистина е цяло съкровище.

Понечи да покаже твърдия пергамент на Големия Дениъл, но си спомни, че той не може да чете и е особено чувствителен на тази тема, затова каза:

— Китайски чай, мастър Фишър. Има достатъчно да се напълнят догоре всички чайни в Англия. — Той се засмя и цитира надписа над входа в кафе „Гаруей“ на „Флийтстрийт“ в Лондон: „Сервираме превъзходен и одобрен от медиците чай“.

— Струва ли нещо, капитане? — попита Дениъл с печален глас.

— Дали струва? — присмя му се Хал. — Струва може би повече от собственото ти тегло в сребърни кюлчета, Дени. — Прелисти документа до последната му страница. — За да бъдем точни, струвал е сто двадесет и три хиляди шестстотин деветдесет и два гулдена на кея в Джакарта или два пъти по толкова в Лондон. Горе-долу, тридесет хиляди лири. Повече от самото „Агне“.

Същия ден по пладне, Хал събра офицерите на „Серафим“, за да получат разпореждания.

— Хората ни са съвсем недостатъчно за трите кораба — каза той, когато се събраха в каютата му. — Изпращам „Минотавър“ и „Агнето“ с минимални екипажи южно от островите Глориета, за да срещнат капитан Андерсън с „Йомен“. Мастър Фишър ще командва „Агнето“, както и флотилията. — Погледна Големия Дениъл и си помисли, колко много ще му липсва. — Мастър Уилсън ще води „Минотавър“. — Алф Уилсън сведе черната си циганска глава, в знак на признателност.

— Голямата Глориета се намира на двеста и тридесет мили оттук. Не е далеч. Разполага със защитен от морето залив и изворна вода. Ще ви дам четирима дърводелци, които веднага да започнат възстановяването на „Минотавър“ до привеждането му в бойна готовност. Това да ви бъде първа грижа!

— Слушам, капитане! — обади се Големият Дениъл.

— По моите сметки, „Йомен“ трябва да пристигне на мястото на срещата до три седмици. Щом това стане, оставяте „Агнето“ на котва при Голямата Глориета с минимален екипаж и ако дотогава „Минотавър“ е вече ремонтиран, връщате се с него и капитан Андерсън, за да започнем голямата операция срещу Flor de la Mar.