Уилбър Смит - Мусон

— Бива си го! — похвали Хал помощника си през зъби.

Оръдията от стените зад гърба му стреляха ожесточено. Барутният дим бе образувал гъст облак, прорязван от ярките огнени езици на изстрелите. Артилеристите бяха скъсили прицела си и едно гюлле вдигна искрящ фонтан почти под кърмата на „Минотавър“.

Хал се усмихна злорадо. Последният завой бе отдалечил внезапно кораба от огневите позиции и сега прицелът се оказваше твърде къс. Щеше да мине известно време, докато оръдейния разчет разбере това, а дотогава Хал се надяваше да е извел кораба в открито море.

— На реите! — отново викна Хал, забелязал в светлината на пламъците втория буй да се поклаща точно отпред. Един от хората му притича край руля към мястото си на бака. Когато бе само на една ръка разстояние от капитана, случайно попадение разтърси целия кораб. Въздушната вълна почти събори Хал. Трябваше да се вкопчи с всички сили в спиците на колелото. Каменната топка, воняща на барутните газове, изпратили я в смъртоносен полет, удари тичащия моряк високо в плещите. Направи тялото му на късове и разби черепа му така, че половината мозък плисна в лицето на Хал като от купа топъл яйчен крем. Хал се задави и отдръпна инстинктивно назад. Това мигновено отслабване на вниманието можеше да провали маневрата. В последната секунда той се мобилизира, обърса от лицето стичащата се жълта маса и извика през гадния вкус върху устните си:

— Отпусни! — Завъртя рязко руля.

„Минотавър“ излезе на косъм край рифа и надигна нос, срещнал първата вълна в открито море. Оставил препятствието зад гърба си, Хал се обърна да види последната маневра на Големия Дениъл. Той я направи по-красиво от Хал. Холандецът извъртя дебелия си задник, наклони се леко при промяната в ъгъла на вятъра и след това с цялото самочувствие и достолепие на матрона тръгнала след палавата си и непослушна щерка, тържествено се залюля в открития океан.

— Това беше! — тихо каза Хал и извиси победоносно глас: — Успяхме, момчета! Ликувайте!

Те завиха и зареваха като стадо дяволи, а откъм кораба на Дениъл им отговориха още по-дивашки. В лодките бяха наскачали върху скамейките. Подскачаха и танцуваха, заплашвайки да ги преобърнат. Оръдията от крепостта стреляха безразборно — безвреден, затихващ фон за общата радост, а пламъците от горящите кораби започнаха да избледняват.

Призори на следващия ден ескадрата на Хал лежеше в дрейф на десет мили югозападно от Flor de la Mar. Хал излезе на палубата, сменил само ризата си и излапа набързо закуската, докато слънцето се подаваше над хоризонта.

Когато погледна от юта към „Минотавър“, ясно видя пораженията му в светлината на утрото. Бе цял в дупки и занемарен, платната парцаливи и избелели, корпусът мърляв и очукан. Ватерлинията му бе високо над повърхността. Един бегъл оглед предната вечер показа, че товарът му липсва изцяло, но погребът е пълен почти догоре с муниции и барутните сандъчета изглеждаха в отлично състояние. Щяха да свършат добра работа, когато дойде време за решителна атака срещу обсадената крепост на Ал Ауф.

Въпреки жалкия си вид, „Минотавър“ имаше нужда от малко усилия, за да възвърне доброто си състояние. Не се наложи да преразглежда първоначалното си становище относно стойността му. Бездруго си заслужаваше десет хиляди, от които неговия личен дял щеше да възлезе на почти три. Усмихна се доволно и насочи далекогледа към втория пленен предната нощ кораб.

Нямаше никакво съмнение, че както Хал бе предположил, той принадлежи на холандската Източноиндийска компания. Лещите му дадоха възможност да прочете името: „Die Lam“, ще рече „Агнето“. Хал си помисли, че името много му отива. Заоблен и с послушен вид, с добре изпипани солидни очертания, той ловеше моряшкото му око. Беше построен наскоро и не бе стоял достатъчно дълго в ръцете на корсарите, за да пострада прекалено. Още не бяха отваряли капаците на люковете му, но от дълбочината на газенето ставаше ясно, че товарът си стои там непокътнат — не бе дочакал реда си за разтоварване на брега.

— Да се спусне лодка, мастър Тайлър — каза Хал и сви далекогледната тръба, — ще ида отсреща при мастър Фишър, да видим какво точно сме получили снощи.

Големият Дениъл го посрещна на палубата на холандския кораб, с широка беззъба усмивка.

— Поздравления, капитане! Този кораб е цяло съкровище.

— Добре се справи и ти, мастър Фишър. Повече от това не можех и да искам от теб и твоите нехранимайковци. — Усмихна се на засмените моряци, скупчени зад гърба на Големия Дениъл. — На всички ви кесиите ще са издути, когато стъпите в пристанището на Плимут. — Хората нададоха прегракнали викове.