Уилбър Смит - Мусон

Когато главното платно се разгъна като пеперуда от пашкул, Аболи вдигна с две ръце брадвата високо над главата си и я стовари с все сила. Острието се заби дълбоко в палубата, а срязаното котвено въже издаде звук на скъсана дебела струна.

„Минотавър“ се олюля под напора на нощния бриз, докато натискът от издутите платна и принудата на руля, го накараха да потръпне. Хал завъртя колелото към щирборда и корабът се подчини на вятъра нежно като любовница.

Едва тогава Хал успя да се огледа за останалите лодки. На палубата на холандския кораб се водеше сражение. Чуваха се стоманените удари на саби в ятаган, донесе се немощен вик на пронизан в сърцето човек. Платната се опънаха и големият кораб също пое към изхода от залива.

В тоя момент проблесна светлина, която се разгаряше все повече, докато освети ярко палубата на „Минотавър“. Хал ясно различи чертите на Аболи, поел през палубата към него. Обърна се и видя, че най-близкия до него европейски кораб гори. Хората на Алф Уилсън се бяха качили на палубата му, избили екипажа и хвърлили натопени в катран запалени факли в трюмовете и такелажа му.

Пламъците обхванаха корпуса и се метнаха към мачтите. Огънят се разнасяше като по барутен фитил, хвърляйки ядни искри срещу тъмното небе. Стигна привързаните към реите събрани платна и избухна във висока огнена кула над върховете на палмите по брега.

Хората на Алф се хвърлиха в лодката и стръвно загребаха към следващия съд, чийто екипаж осъзна опасността и не чакаше да го подканват. Гръмнаха един-два пъти напосоки, захвърлиха оръжието и се метнаха през борда. Зацепиха като обезумели водата към брега, оставяйки разпенени следи.

Един по един пламваха закотвените съдове и над залива сякаш настъпи ден. Светлини и сенки танцуваха по стените на крепостта и първият топовен салют раздра въздуха откъм назъбените бойници. Хал не видя къде падна каменното кълбо, защото в тоя момент беше зает с маневрирането на кораба. Буренцето, оставено да маркира входа към канала, се виждаше съвсем ясно в светлината от пожарите, толкова силна, че той съзря дори рифа, скрит под водната повърхност.

— На реите! — викна Хал и започна сложната маневра с недостатъчен екипаж и в твърде тясно пространство. Тук нямаше място за грешки. Едно неправилно завъртане и „Минотавър“ щеше да легне на пясъка или да разпори търбух на острите зъбери на рифа. Отзад бе вързан катерът и неговата маса и тегло, затрудняваха управлението на кораба. Трябваше да отчита и това при завоите.

„Минотавър“ се бе насочил право срещу форта и Хал виждаше разчета на оръдията да тича към постовете си. Преди да стигне първия буй, едно оръдие гръмна, а след него и второ. Видя как в главното платно, като по магически знак, цъфна идеално кръгла дупка. Сътворилото я гюле доказваше, че артилеристите не си бяха направили труда да скъсят прицела — всичките им изстрели отиваха високо. Погледна назад и видя, че Големият Дениъл води холандеца само на един кабелт след него. И той теглеше катера си — никаква утешителна печалба за противника.

По-нататък в залива, двете лодки бяха довършили унищожителния си набег и всички останали съдове горяха. Котвеното въже на един от големите европейски кораби прегоря и той започна да приближава брега. Огънят изглежда достигна барутния погреб, защото корабът хвръкна във въздуха с оглушителен трясък. Главната му мачта полетя нагоре като копие, а при падането си прободе една джонка, разби палубата и дъното и тя мигновено потъна с кърмата надолу. Ударната вълна от експлозията преобърна две близки лодки, а по повърхността на залива се понесе висока вълна.

Хал се огледа уплашен, да не би взривът да е обърнал и неговите лодки, но мигом ги съзря, подхвърляни от разбеснялата се вода, но устремени към „Минотавър“ под бесните удари на веслата на екипажите си. Хал съсредоточи цялото си внимание върху извеждането на кораба през канала.

Отмина буя на едно весло разстояние откъм левия борд и вкара кораба в канала, без да намалява скоростта му. Минаваше ниско под оръдията на крепостта. Оставаха му няколко секунди до следващия завой и Хал погледна нагоре към батареите. Някои от артилеристите бяха разбрали грешката си и насочваха оръдията надолу.

— Готови при главното платно! — заповяда Хал на малобройния си екипаж. Всеки от хората му бе принуден да работи за трима, но когато завъртя руля и извика командата, те се хвърлиха към платната с въодушевени крясъци. „Минотавър“ направи елегантен завой и се плъзна между заплашителните зъбати челюсти на рифа, обещаващи смърт и от двете страни. Хал хвърли поглед назад и видя Големия Дениъл да извършва същата маневра в гладката пътека на килватера му.