Уилбър Смит - Мусон

— Погледнете цвета и структурата на кожата — възхити се Бен Абрам. — Красива е като най-фина бяла коприна, като кожата на султанския жребец. Няма и петънце по нея. Допълва изцяло цвета на косата и премахва и последното съмнение, че той е естествен.

Ал Ауф кимна.

— А тялото?

— Дръжте го! — викна Бен Абрам на пазачите. Ухапаната му ръка още кървеше. Внимателно започна да опипва малките бели гениталии на Дориан.

— Яйцата му още не са слезли в торбичката, но иначе са здрави. — Хвана детския пенис с два пръста. — Както се вижда, още не е обрязан, но… — Той изтегли назад кожицата и розовата главичка щръкна навън.

Дориан се замята в ръцете на пазачите и цялата му решимост да пази мълчание се изпари пред срама от това унижение.

— Свиньо неверническа! — развика се той на арабски. — Махни си мръсните лапи от пишката ми или, кълна се в Бога, ще те убия!

Ал Ауф се тръшна на възглавниците, а чертите му се опънаха от изненада и религиозно рвение.

— Говори! Ето го пророчеството сбъднато!

— Аллах е милостив! Слава на светлото Му Име! — извикаха в хор мъжете от двете страни. — Това е пророчеството на Свети Темтем.

— Долу на палубата! — извика Том от поста си високо на фокмачтата, свил длани пред устата като фуния. — Платно!

— Посока и разстояние! — викна нагоре Нед Тайлър.

— Вляво от носа. Две левги.

Хал чу виковете от каютата си и скочи на крака така енергично, че мастилницата пръсна капки по картата. Бързо ги избърса и изтича към вратата. Излезе на палубата по риза.

— Мачтата! Какво е? — извика нагоре той.

— Малък съд с триъгълно платно — разнесе се отговорът на Том. — А, забелязаха ни. Променят курса встрани от нас.

— Гузен негонен бяга — отбеляза Големият Дениъл, застанал край руля.

— Или предпазлив — възрази Нед Тайлър.

— Залагам златна гвинея срещу сухо лайно, че идва от острова на Ал Ауф — каза Големият Дениъл.

Хал погледна към тях.

— Ще си поговорим с тия приятели, мастър Тайлър. Опънете всички платна и ги засечете, които и да са!

В опитите си да побегне по вятъра през неспокойните води, малката джонка нямаше никакви шансове пред „Серафим“. За половин час той я настигна и започна да я приближава застрашително.

— Гръмнете им един път, мастър Фишър! — нареди Хал и Големият Дениъл забърза към носовите оръдия. След няколко минути се разнесе единичен изстрел. Хал наблюдаваше през далекогледа и след секунди видя фонтан разпенена вода да се издига на половин кабелт встрани от бягащата джонка.

— Мисля, че дори неверник би разбрал казаното на този език — промърмори той и думите му бяха потвърдени начаса — джонката се подчини на неотвратимата си участ. Тя спусна единственото си платно и застана срещу вятъра.

— Пригответе въоръжен патрул за изпращане на борда им! — нареди Хал, докато приближаваха малкото корабче.

Големият Дениъл поведе хората си в една от лодките. Скочи в джонката и потъна в нейния трюм. В същото време хората му прегледаха палубата и събраха на едно място малобройния екипаж под заплахата на оголени саби. След няколко минути Големият Дениъл отново се показа на палубата и махна с ръка към „Серафим“.

— Капитане, цялата е пълна с бали коприна и всичките носят печата на Компанията.

— Пирати, Господи! — Хал се усмихна за пръв път от много дни и викна в отговор: — Остави мастър Уилсън с пет души да я управляват! Докарай капитана и целия екипаж тук под охрана!

Големият Дениъл доведе шашардисаните араби на борда, а Алф Уилсън вдигна платното на джонката и последва „Серафим“, поел стария си курс срещу вятъра.

Арабският капитан не остави да му вадят думите с ченгел.

— Казвам се Абдула Уазари от Ламу. Аз съм честен търговец — добави той угоднически.

— Къде купи сегашния си товар, Уазари.

— Платил съм добросъвестно със собствени пари, Аллах вижда — започна да го усуква капитанът.

— И естествено, не си забелязал, че балите в трюма ти до една носят печата на английската Източноиндийска компания.

— Аз не съм крадец. Не съм ги задигнал. Купих ги с честен пазарлък.

— Кой ти ги продаде, Уазари, честни търговецо? И къде?

— Продаде ми ги човек на име Мусалим бин Янгири. Откъде можех да знам, че са собственост на тази английска компания?

— Само от онова, което са видели собствените ти очи — сухо отбеляза Хал на английски и продължи на арабски: — Къде срещна този Янгири?

— На остров Дар ал Шейтан.

— Къде се намира той? Кога потегли оттам?