Уилбър Смит - Мусон

По средата на двора бяха разпалени няколко готварски огнища под навес от палмови листа. Забулени жени се суетяха около тях, печаха хлебни питки върху железни скари или бъркаха съдържанието на поставени на триноги над огъня черни котли. Когато Дориан и придружителите му минаха край тях, вдигнаха глави, но не поздравиха, а очите им останаха скрити.

Във външната стена на крепостта бяха изградени помещения с врати към двора. Част от тях изглежда се използваха за складове или барутни погреби, защото пред вратите им имаше часови. Юсуф каза на хората си:

— Изчакайте ме тук! Може пък да изпросите нещо от жените, да натъпчете вечно гладните си търбуси.

Хвана здраво Дориан за ръка и го повлече към входа в средата на укреплението.

Пътят им препречиха двама стражника.

— Каква работа имаш тука, Юсуф? — попита единият. — Какво те води неканен пред вратата на Мусалим бин Янгири?

Известно време се разправяха, като Юсуф доказваше правото си на допуск, а стражата доказваше властта си, да му го откаже. Най-накрая единият пазач се умори:

— Не си избрал подходящ момент. Господарят изпрати вече двама на оня свят днеска. Сега преговаря с търговци от материка. Но ти винаги си бил безразсъден, Юсуф, все искаш да плуваш в едни води с тигрова акула. Влизай на своя отговорност! — Пазачът отпусна сабята и отстъпи с усмивка.

Юсуф хвана още по-здраво ръката на Дориан, но пръстите му трепереха. Вмъкна момчето през вратата и изсъска в ухото му:

— Долу! Долу по корем!

Дориан симулира неразбиране и се възпротиви на усилията на другия да го смъкне на пода. Боричкаха се известно време, после Юсуф се отказа и го остави прав, но сам запълзя по пода към групата от четирима мъже, разположили се в другия край.

Все още прав, Дориан се опита да овладее безпокойството си и се огледа. От пръв поглед забеляза, че макар стените от коралови блокчета да бяха неизмазани, красяха ги пъстроцветни и скъпи килими. Останалата мебелировка беше оскъдна: грубият под добре почистен, но гол, ако не се смята ниската масичка и множеството възглавници, на които се бяха настанили четиримата. Те наблюдаваха с видимо презрение пълзящия към тях Юсуф, който редеше литания от възхвали:

— Велики господарю! Любимецо на Аллаха! Меч на исляма! Унищожителю на неверниците! Мир за тебе!

Дориан разпозна мъжа, седнал насреща. За последен път го бе видял на юта на „Минотавър“. Знаеше, че никога няма да забрави това лице.

Под зеления тюрбан, то изглеждаше като издялано от тиково дърво или някакъв друг неподатлив материал. Кожата бе изпъната по черепа, така че скулите изглеждаха твърде изпъкнали. Веждите гладки и високи, носа — извит и тънък. Увисналата до пояс брада беше разделена на две и къносана до светлокафяво. Под увисналите мустаци се виждаше тънката рязка на устата.

Лишената от устни, като на влечуго, уста се отвори и разнеслият се глас прозвуча меко и мелодично, ала жестокият тъмен поглед разсейваше заблудата.

— Трябва да имаш много сериозна причина, за да прекъснеш нашия разговор — промълви Ал Ауф.

— Могъщи господарю, аз съм само едно камилско лайно, съхнещо под слънчевата светлина на Вашето присъствие. — И Юсуф допря три пъти чело о пода.

— Това поне е истина — съгласи се Ал Ауф.

— Донесъл съм ти голямо съкровище, Любимецо на Пророка, — Юсуф надигна глава достатъчно високо, за да може да кимне към Дориан.

— Роб? — попита Ал Ауф. — Водиш ми роб, на мене, дето съм натъпкал всички пазари по света с роби?

— Юноша — потвърди Юсуф.

— Аз не съм педераст — отвърна Ал Ауф. — Предпочитам паничка мед вместо кофа лайна.

— Юноша — заломоти уплашен Юсуф. — Но не какъв да е. — Още един път тикна чело о пода. — Златно момче, но по-ценно от злато.

— Дрънкаш със заобикалки, сине на болна горска свиня.

— Ще ми позволите ли, да покажа това съкровище пред милостивия Ви поглед, о Всемогъщи? Тогава ще разберете, че говоря истината.

Ал Ауф кимна и почеса къносаната си брада.

— По-бързо! До гуша ми дойдоха дивотиите ти.

Юсуф стана на крака, но се сгъна почти надве, отпуснал глава в знак на дълбоко уважение. Хвана Дориан за ръка и го повлече напред. Беше се изпотил от страх.

— Прави каквото ти казвам сега — зашепна свирепо той в опит да прикрие страха си, — или ще накарам да те скопят и ще те дам на хората си вместо курва. — Издърпа го в средата на стаята и се изправи до него.

— Велики господарю, Мусалим бин Янгири, ще Ви покажа нещо, което никога не сте виждал досега! — Почака малко, за да нарасне напрежението и с театрален жест дръпна качулката от главата на Дориан. — Гледайте! Короната на Пророка, предсказана от светията!