Дейвид Балдачи: Клуб „Кемъл“

Той кимна леко и направи опит да се концентрира. В стаята беше топло и задушно. Слава богу, че не носеше предпазна жилетка, която имаше ефекта на микровълнова фурна. Но както обикновено ставаше, жичките към слушалката в ухото и микрофона на китката вече започваха да дразнят кожата му. Особено неприятна беше слушалката, която му причиняваше болка и при най-лекото докосване.

Механично опипа пистолета в кобура под мишницата си. Както при всички агенти на Сикрет Сървис, и неговото сако беше скроено малко по-широко, за да скрива оръжието. Съвсем наскоро службата беше снела от въоръжение стария ЗИГ .357-и калибър, заменяйки го с 9-милиметровата версия. Беше добро оръжие, но някои колеги се оплакваха от прекалено твърдия му спусък. За Форд това нямаше особено значение, тъй като не беше запален по оръжията. За десетилетия служба в Сикрет Сървис беше вадил пистолета си само няколко пъти, а още по-рядко го беше използвал.

Това го накара да се замисли за кариерата си. Колко ли врати беше охранявал? Отговорът се криеше в сбръчканото лице и уморените очи, които виждаше в огледалото. Дори след като напусна охранителния взвод и получи назначение във Вашингтонското оперативно бюро на Сикрет Сървис, съкратено ВОБ, пак му се случваше да дебне зад вратите и да търси иглата в прословутата купа сено, която представляваше заплаха за поредния обект под негово наблюдение.

Тази вечер отговаряше за сигурността на чуждестранна делегация — събитие със сравнително ниска степен на заплаха. Беше извадил лошия късмет да му възложат извънредната задача само час преди да се освободи от дежурство. И сега, вместо да си пие питието в любимата кръчма, трябваше да внимава някой да не застреля министър-председателя на Латвия. Или беше на Естония?

За място на приема беше избран луксозният хотел „Четири сезона“ в Джорджтаун, но гостите определено бяха от Б група, повечето присъстващи по силата на служебните си задължения. По-важните от тях бяха чиновници в Белия дом, неколцина политици от регионален мащаб, които се надяваха на добра реклама в пресата, плюс един конгресмен с внушителни габарити — очевидно член на някоя от международните комисии, който изглеждаше по-отегчен дори от самия Форд.

През изминалата седмица агентът ветеран вече беше изпълнил три задачи в извънработно време. С наближаването на президентските избори рязко се увеличи броят на различните приеми, благотворителни вечери и други публични изяви. Заобиколени от най-близките си сътрудници, членовете на Конгреса посещаваха по пет-шест подобни събития всяка вечер — не толкова заради безплатното ядене и пиене, колкото за да стиснат ръцете на избирателите си, да приемат чекове за предстоящата кампания, а понякога дори и да обсъдят някой и друг конкретен въпрос. Когато на тези приеми присъстваше човек, охраняван от Сикрет Сървис — а след 11 септември техният брой значително нарасна, — агенти като Форд имаха грижата за тяхната сигурност въпреки дългия и нерядко тежък работен ден зад гърба си.

Обърна се и хвърли поглед към партньора си — висок и як младеж от ВОБ с късо подстригана коса, когото също бяха извикали в последния момент. За разлика от Форд, на когото оставаха още няколко години до пенсия, пред него се простираха поне две десетилетия несигурно пътуване с увеселителното влакче, наречено „кариера в службите за сигурност“.

— Симпсън пак се измъкна — недоволно промърмори младежът. — Вече за втори път го прави. Случайно да знаеш чий задник целува?

Форд сви рамене. Хубавото на тези дежурства бе, че имаш време да размишляваш на воля. Дори прекалено много време. В това отношение агентите на Сикрет Сървис са като затворническите адвокати: разполагат с тонове време за размисъл и докато мълчаливо охраняват обектите си, съставят сложни списъци с гадни, по-гадни и най-гадни хора. Но лично на него не му пукаше, тъй като отдавна се беше отказал от тези неща.

Погледна миниатюрната радиостанция на китката си и на лицето му изплува неволна усмивка. Често се случваше агентите да я включват, без да искат, като скръстят ръце или направят някое друго движение, след което ефирът се изпълваше от сочните описания на някое страхотно маце, появило се в полезрението им. Ако някой му даваше по сто долара за всяка фраза от сорта на Видя ли й мотора на тая, отдавна вече да е напуснал службата. Обикновено след подобна забележка честотата се изпълваше с предупредителни викове включен микрофон, включен микрофон, което от своя страна водеше до едно и също движение от страна на всички агенти, които проверяваха дали случайно не е техният .