Дейвид Балдачи: Клуб „Кемъл“

Стоун беше твърдо убеден, че такава огромна власт не бива да се съсредоточава в ръцете на един-единствен човек, защото никой не е застрахован от грешки. Особено пък човек като Картър Грей. Познаваше го от десетилетия, въпреки че ако днес се срещнеха очи в очи, Грей едва ли би познал стария си приятел. Преди години нещата бяха различни, нали, мистър Грей?

Внезапно една силна ръка издърпа бинокъла от ръцете му и той се озова очи в очи с униформен пазач, който нервно стискаше автомат.

— Ако още веднъж го насочиш към президента, няма да го видиш повече! — отсече той. — Ясно ли е, Стоун? Ако не те познавахме, още сега щях да го конфискувам! — След тези думи му върна охлузения военен бинокъл и се отдалечи.

— Упражнявам конституционните си права — промърмори Стоун, внимавайки онзи да не го чуе. След което побърза да прибере бинокъла и да се оттегли в сянката на дърветата.

Влезе в палатката, отвори раницата и на светлината на фенерчето изчете купчината вестникарски изрезки, които лежаха между листовете на дневника му. Те документираха съвместната дейност на Картър Грей и президента Бренан. „Царят на разузнаването нанася нов удар“, гласеше заглавието на една от тях; „Бренан и Грей — един динамичен дует“, обявяваше друго.

Нещата се бяха развили с необичайна бързина. След кратки дебати Конгресът взе решение за коренна реорганизация на американското разузнаване, поверявайки го в ръцете на Картър Грей. В качеството си на директор на разузнаването с ранг на министър Грей оглави Националния разузнавателен център (НРЦ), чиято основна задача беше да защитава страната от вътрешни и външни нападения. С всички средства, въпреки че това не беше записано в правилника за дейността на центъра.

Но мандатът на Грей започна зле: серия от самоубийствени атентати в гъсто населени райони с многобройни жертви, две убийства на чуждестранни дипломати по време на официалните им посещения в страната, последвани от пряко нападение срещу Белия дом, за щастие неуспешно. В Конгреса се появиха искания за оставката на Грей, но президентът застана твърдо зад него. А ако борбата за власт във Вашингтон можеше да бъде сравнена с природните бедствия, президентът представляваше ураган и земетресение, слети в едно.

Постепенно нещата започнаха да се нормализират. Бяха предотвратени десетина терористични нападения на американска територия, а ликвидирането и залавянето на терористи набра скорост. Дълго време неспособно да проникне в структурите на тези организации, американското разузнаване най-после започна да атакува врага отвътре, силно ограничавайки възможностите му за удари срещу САЩ и техните съюзници. А Грей, естествено, обра лъвския пай от славата за тези успехи.

Стоун погледна часовника си. Срещата щеше да започне скоро. Той обикновено се движеше пеша, но мястото беше доста отдалечено, а днес краката го боляха. Излезе от палатката и надникна в портфейла си. Вътре нямаше пари.

В следващия миг забеляза един пешеходец и забърза след него. Човекът спря на ъгъла и вдигна ръка пред приближаващото се такси. Стоун го настигна в момента, в който отваряше задната врата.

— Бихте ли ми помогнали, сър? — промърмори с наведени очи той и протегна ръка. — Няколко долара ще бъдат достатъчни.

Изрече думите почтително, давайки му възможност да прояви великодушие, стига да пожелаеше. Хайде, направи се на щедър, иначе ме чака дълъг преход, помоли се наум той.

Човекът се поколеба, след което захапа въдицата. Усмихна се и посегна за портфейла си. Стоун се смая при вида на двайсетдоларовата банкнота, която кацна в протегната му длан.

— Бог да ви благослови — благодари му той и стисна шепа.

— Не ги харчи наведнъж — засмя се мъжът.

Колата замина, а Стоун забърза към стоянката за таксита пред близкия хотел. При нормални обстоятелства щеше да вземе автобуса, но с двайсетачка в джоба реши да пътува по-комфортно. Приглади дългата си разрошена коса, плъзна длани по обраслата си брада, след което се насочи към първата кола в редицата.

В момента, в който го зърна, шофьорът заключи вратите и викна:

— Махай се, чупка!

Стоун залепи банкнотата на страничното стъкло и подхвърли в малкия процеп:

— Законът не ти дава право на дискриминация по отношение на клиентите.

По изражението на таксиджията си личеше, че е готов на всякакъв вид дискриминация, но при вида на банкнотата очите му светнаха.

— Да не си я откраднал?

— Подарък ми е. Освен това закъснявам за една среща.