Дейвид Балдачи - Клуб „Кемъл“

Междувременно се появи и Милтън Фарб. Спря на няколко крачки от тях, потупа три пъти земята с десния си крак и два пъти с левия, придружавайки ритуала с пъшкане и странни подсвирквания. Накрая изрецитира няколко цифри, които очевидно бяха от важно значение.

Другите търпеливо чакаха. И тримата бяха наясно, че ако го прекъснат, чудатият ритуал ще започне отново, а времето им беше ограничено.

— Здравей, Милтън — поздрави Стоун, след като подсвиркванията и пъшкането заглъхнаха.

Милтън Фарб си пое дълбоко дъх, вдигна очи от земята и се усмихна. Беше облечен с шарен пуловер и безупречно изгладени панталони в защитен цвят, а на рамото му висеше черна кожена раница. Беше слаб, среден на ръст и носеше телени очила. Дългата прошарена руса коса му придаваше вид на застаряващо хипи. Но дяволитият блясък в очите го подмладяваше.

— Тук нося хубави неща, Оливър — потупа раницата си той.

— Хайде да тръгваме — обади се Рубън, продължавайки да се държи за кръста. — Утре съм първа смяна на рампата.

Закрачиха напред. Рубън се приближи до Оливър и натика няколко банкноти в джобчето на ризата му.

— Недей — спря го Стоун. — Вече получавам заплата от църквата.

— Знам ги аз техните заплати! Представям си колко ти дават, за да скубеш тревата и да лъскаш надгробните плочи. Още повече, че са ти осигурили и покрив над главата.

— Вярно, но и ти не си цъфнал и вързал, нали?

— Забравяш, че и ти си ми помагал, докато бях без работа, и то години наред — отвърна Рубън, после мрачно поклати глава. — Я ни погледни. Приличаме на банда дрипльовци. Кога успяхме да остареем и да изпаднем до това положение?

Кейлъб се засмя, а Милтън го погледна недоумяващо. Трябваше му известно време да схване, че Рубън се е пошегувал.

— Старостта се промъква незабелязано, но когато настъпи, никой не може да я скрие — въздъхна Стоун. Очите му незабелязано пробягаха по фигурите на тримата му приятели, с които беше преживял много — и добро, и лошо.

Рубън беше завършил Уест Пойнт и имаше зад гърба си три мисии във Виетнам, по време на които бе събрал пълна колекция от ордени и медали. След завръщането му го бяха назначили в Агенцията за военно разузнаване към Пентагона, която на практика дублираше голяма част от дейността на ЦРУ. Но скоро напусна АВР и се превърна в заклет противник на войната, най-вече на тази във Виетнам. Малко по-късно Америка престана да се вълнува от онази „малка схватка“ в Югоизточна Азия и Рубън се оказа човек без кауза. Живя известно време в Англия, след което се върна в Щатите. Шансовете му да се устрои някак силно намаляха вследствие на разрушените от него мостове и конските дози наркотици, които поемаше. И тогава се запозна с Оливър Стоун, който му помогна да промени живота си. В момента имаше редовна работа в някакъв склад, където разтоварваше камиони и тренираше мускулите вместо мозъка си.

Кейлъб Шоу беше защитил две докторски дисертации — по политически науки и литературата на XVIII век, въпреки че бохемската му натура предпочиташе модата на следващия, XIX век. Беше сред най-активните противници на Виетнамската война, в която бе загубил брат си. А по време на аферата „Уотъргейт“, когато нацията бе напълно отрезвена от политическата си наивност, Шоу се беше превърнал в един от най-яростните критици на правителството. Тези ексцентричности бяха попречили на научната му кариера въпреки отличното образование и безспорните му качества. В момента работеше в библиотеката на Конгреса в отдел „Редки книги и специални колекции“. Кандидатствайки за тази служба, той не беше споменал за членството си в организацията, която тази вечер щеше да проведе редовната си сбирка. Федералните власти гледаха с неодобрение на всеки, който поддържаше връзки с групи за конспиративни теории, провеждащи заседанията си посред нощ.

Милтън Фарб със сигурност притежаваше повече ум от всички останали членове, взети заедно, макар че понякога забравяше да се храни, мислеше, че парижкият „Хилтън“ е най-подходящото място за нощувка във Франция, и беше убеден, че докато има кредитна карта, разполага и с пари. Истинско дете-чудо, той можеше да събира и изважда наум огромни числа, а фотографската му памет беше невероятна: достатъчно беше да прочете веднъж някакъв текст, за да го запомни завинаги. Родителите му бяха работили в пътуващ цирк, в който шоуто на Милтън винаги се беше радвало на огромна популярност — той събираше наум числа, изпреварвайки смятащите с калкулатор, или пък цитираше безпогрешно дълги текстове от всякакви книги, които му подаваха.