Спас Тодоров - Георги Аспарухов

И досега мигът на тази раздяла е врязана до болка в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. И сега като че ли са пред очите им — Аспарухов в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм и с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата „Алфа Ромео — Джулия ГТ“, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги …

Витиня, станцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страници те на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва, обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно, като се знае развръзката по-нататък, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: „Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още една минута.“

Минутка, която щеше да го спаси… Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването със самосвала и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.

Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150– 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, е изскочила товарна кола „ЗИЛ“ с тежко ремарке, преградило фатално асфалтовия път.

По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов е направил енергичен опит да предотврати неизбежното — данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се удря в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин и се възпламенява. Спортната кола СГ 9999 гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 …

Така трагично и нелепо загина заедно със своя съиграч и другар Никола Котков заслужилият майстор на спорта Георги Аспарухов.

Едва беше навършил 28 години.

Ако беше жив, Георги Аспарухов може би сам щеше да разкаже своя живот, да ни поведе по своя път на състезател. И сигурно той много по-добре от нас щеше да се представи и сподели онези вълнения, които съпътствуват играта с кожената топка и разтърсват издъно сърцата на милионите нейни почитатели. Впрочем такова едно автоповествование е било замислено още в годините на неговата най-голяма слава. Доцент Иван Попов, тогавашен директор на издателство „Народна младеж“ и негов личен приятел, ни напомни за този случай: „Предложихме му такава идея с условието, че ще му помага някой писател. Съгласи се. Дори седнахме и изработихме плана. И тъкмо да се захванем за работа, той дойде в издателството и отсече: «Отказвам се! Не е удобно и правилно да се издаде книга за мене. Има и други добри, и по-добри футболисти. На пример Якимов. Защо да не се започне с него? Та той е несравним майстор. Има всичко — техника, виждане, импровизации.» И се отказа, идеята пропадна.“

Когато прегледахме още веднъж написаното, изведнъж забелязахме колко много имена на футболисти и треньори са вплетени в разказа за Гунди. Иначе и не можеше да бъде. Аспарухов беше рожба на едно поколение, на едно динамично време. Беше свързан с това поколение и с това време. Без тях той не би бил това, което е, не би бил Гунди!

Странно нещо е животът! Сега пишем за него, разговаряме за него. А го няма. Много рано го изтръгна смъртта от нас — толкова рано, че е страшно да си помисли човек. Но пишем и разговаряме за този спортист, сякаш е жив и пред очите ни. Другояче не може да бъде. Как да го забравим! Колко добре и силно го каза писателят Банчо Банов в своя великолепен очерк:

„Присъствието му въпреки всичко винаги ще се чувствува и усеща, когато сме на стадиона и се взираме в младите, за да открием него. Заслужилият майстор на спорта, комунистът Георги Аспарухов, е и в днешния ден големият критерий, по който мерим майсторството, съдим за високите спортни и нравствени добродетели, изграждаме в съзнанието си образа на човека и състезателя, който е синоним на онова победно и голямо дело, към което сме се устремили всички.“