Спас Тодоров - Георги Аспарухов

— Хей, да знаеш, голяма работа сме ние Георгевците! Абе от кал да си, ама Георги да си.

Ето и едно интервю на Аспарухов, което разкрива интересите му към книгите, музиката, изкуството:

— Какъв е за вас образецът на съвременния футболист?

— Всестранно развит човек.

— Обичате ли да четете книги?

— Много. Ние спортистите може би четем много повече, отколкото някои предполагат. Особено когато се подготвяме за състезание, най-честото нещо, което може да се види в часовете на почивка, е книгата в ръцете ни. Като тръгваме за лагершкола наред с екипа в саковете поставяме обезателно и една-две книги.

— Какви книги обичате?

— За сега най-вече ония, които те оставят да се откъснеш от себе си и да се пренесеш другаде.

— А кои наши театри предпочитате?

— Сатиричния и Театъра за младежта. В последно време ярко впечатление ми направи „Суматоха“ на Йордан Радичков. С удоволствие слушам и концертите на Софийската държавна филхармония.

Обичащ силно положителните герои, по-късно той сам послужи за прототип на един от тях в романа на Атанас Мандаджиев „Нападателят“, излязъл през 1972 година. Веднъж Мандаджиев, с когото бяхме колеги, ни покани у дома си и ни зачете своя ръкопис, след което ни каза: „Не крия, че за прототип съм избрал Аспарухов. Вие го познавате добре, казвайте сега случил ли съм?“ Героят на Мандаджиев с всичките разбираеми отклонения ни се стори далеч от действителността, та спонтанно реагирахме: „Не, това не е Гунди!“ Струва ни се, че писателят до голяма степен се вслуша в направените по-нататък от нас критични бележки и поправи доста неща. И най-важното, никъде не спомена в книгата, кой е прототип на неговия герой.

Завеждащият отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦС на БСФС Алекси Младенов си спомня:

„През пролетта на 1966 г. бях с отбора на «Левски» в Турция. С нас непрестанно беше и Зоглу бей, един от най-богатите хора на страната и меценат на един от местните футболни отбори. Той непрестанно сипеше комплименти към Аспарухов, обграждаше го с особено внимание и току подхвърляше отначало уж на шега: «Ех, да го имам в моя отбор!» След няколко дни неговата настойчивост започна да взема по-конкретни проявления. Официално предложи на ръководството, а и лично на Аспарухов доста кръгличка сума, която увеличаваше от ден на ден, за да остане Аспарухов да играе в Турция. Гунди в началото се шегуваше: «Ниско ме оценявате, качвай, качвай цената още!» Но накрая всичко това му омръзна. «Слушай, Зоглу бей, ние не сме за продан. У нас си ни е много добре!»“

И на други места бяха предлагали на талантливия български футболист да остане да играе зад граница, но той винаги прекъсваше подобни разговори още в началото им: „Излишно е да говорим!“

Любовта към родината и патриотизмът му сякаш преливаха от сърцето. Беше истински възпитаник на Димитровския комсомол. Заслужи високото доверие заедно със з. м. с. Симеон Симеонов да бъде избран за делегат на XI конгрес на комсомола. В тържествено украсената зала седна заедно със своите връстници от заводи, предприятия, селскостопански кооперативи и учебни заведения, които партията и комсомолът бяха призовали на задълбочен разговор за настоящето и бъдещето.

Спомняме си извадки от неговото интервю за впечатленията му от конгреса:

— Какво ви направи най-силно впечатление?

— Големият ентусиазъм и единството в чувствата, мислите и мечтите на делегатите. Казва се, че в тая зала е събран цветът на нашата димитровска младеж. Това не е празна дума. Сред делегатите видях и се запознах с много младежи с висше образование, специалисти, отлични производственици, научни работници. И те са пратеници на хиляди други младежи. Впечатление ми направи и зрелостта в мислите и съжденията на делегатите — нашата младеж е пораснала много, станала и по-умна, високо съзнателна, уверена в себе си, граждански издигната, способна на смели и славни дела.

— Какви чувства ви вълнуваха като делегат на конгреса?

— Преди всичко се вълнувах от голямата чест да бъда избран за делегат на конгреса. Това аз считам като акт на признание не само към мене, а към всички футболисти. Признание за техния също тежък труд и упоритостта им, за силно развитото чувство да дадат своя принос за прослава на скъпата ни родина. С интерес и задоволство слушах онези думи от доклада на ЦК на ДКМС, които отдават признание на физкултурата и спорта като съществен елемент за общогражданското и патриотичното възпитание на младите хора, за всестранното израстване на младежта.