Валентин Тодоров - Книгата

— Довиждане Аароне, или Иаков, или господин еди кой си — Нор се изправи и му посочи вратата. — Ти може въобще да не си такъв, за какъвто те вземах, но и аз не съм вече такъв, какъвто ме помниш, и вече нямам какво да губя. Писнаха ми твоите истории и те приканвам за последен път да напуснеш. ще броя до шест, а после вероятно ще съжаляваш. Едно…

Пухкавите му устни със засъхнали мехурчета в ъгълчетата се разтегнаха ехидно и мазно към огромните му боксьорски уши, човекът не се притесняваше особено:

— Много си нелюбезен, драги, много. Май ти казах преди малко, че тази квартира по право се пада на мен. Слушай сега: първо — твоите другарчета Ирена и Марио срещу известно обезщетение от един истанбулски чорапогащник, два пакета американски цигари „Марлборо“, пет мита във вид на купони за бяла халва и кафе и няколко споделени съображения за твоята неблагонадеждност, предпочетоха да се преместят в панелните емсевистки общежития, независимо от близостта на черните комари от блатата и белите ридове. Второ — хазяйката, старата труженичка от рибарската задруга Брада Лилит, анулира в присъствието на двама съседи свидетели и черния котарак Цезар всякакви обязаности към родоотстъпника Нор Урнаму. Трето — Моника — не ме гледай така, драги, казах ти вече, че такива като тебе остават винаги учудени накрая, — та Моника ме помоли, тъй като прецени, че съм истински джентълмен с възможности и връзки — това жените лесно го подушват — да й уредя билет за самолета за Мегадон и сигурно вече се разхожда по жълтите павета пред Народния дворец на Сиринкс. Аз естествено не я питах защо си тръгва сама, обвита в мълчание и нещо като отмъщение, но е ясно, драги. Съвсем ясно е, че е глупаво и трудно твърде дълго да вървиш по общи релси с един неудачник, един от тези, които задължително губят играта, тези, които ги хвърлят за храна на лъвовете или просто на бунището, тези, които са многото в живота, но рано или късно биват смачквани на тор за победители. Така че — и това е четвъртото — не аз, а ти, драги, ще изчезнеш оттук яко дим, но…

Нор се хвърли напред като нападател от една непозната в Иркала игра. Желязната белезница на томазовите пръсти се вкопчи в китката му. Бясната злоба, която гореше по порестите бузи на Аарон, изгасна бързо и добре потушена. Гласът му отново омекна като спукана гума, пружината, скрита в тестеното му тяло се отпусна, и той допълни с насочен към тавана показалец:

— Но не преди да се разберем като културни хора, не преди да сключим една взаимоизгодна сделка и споразумение за ненападение.

— Кажи какво искаш? — попита студено Сталкер, докато най-голямата картина в бронзова рамка, от която гледа керемидено червена жена със сини устни и разтворени крака, падаше с причиняваща болка бавност на пода.

— Книгата, Сталкере, Книгата. И все едно, че не сме се виждали. Ще река, че съм я намерил захвърлена на улица „Цветя за Патриарха“, а вас въобще не съм ви виждал. Загрявате за какво става дума, нали?

— И това е твоето единствено условие?

— Виждам аз, че ти си по-разумен и препатил човек от другарчето ти, Сталкере, и виждам, че с тебе ще се спогодим като мъже. Да, това е моето условие.

— Значи така… Аз също виждам, че ти си си все същото нищожество, Аароне, и че друго не би трябвало да се очаква от такъв дребен койот като теб. Но чуй ме ясно сега и добре запомни: това, което си намислил, няма лесно да стане и Книгата няма лесно да бъде захвърлена на улица „Цветя за Патриарха“. Запомни го добре, макар че съм сигурен, че не загряваш напълно за какво става дума… Хайде, приятелю, — вдигна поглед Сталкер към стенния часовник с четири стрелки от рибешки гръбнаци, но имаше предвид Нор, — да си тръгваме навън по нашия път и да оставим тази медуза в аквариума. Действително мястото ни не е тук.

— Но той веднага ще ни предаде!

— Да, той може да ни предаде, но е прекалено страхлив, за да се опита да ни спре. Хайде да тръгваме, приятелю. Струва ми се, че всяко друго място в нощта е по-подходящо за нас — каза братът на Бианка, изправи се спокойно, обърна гръб на пазарлъка и тръгна под ниския таван към вратата и стълбите нагоре.

В същия момент в ръката на Аарон се появи пистолет:

— Спрете!

Томаз Аглосия се закова и се обърна като огледало.

— А, лъжете се, много се лъжете, мили мои, ако си мислите, че съм такъв балама да изпусна току-тъй гъската със златното яйце. Просто не бих могъл да съм чак такъв балама… Хайде, хайде, без излишни движения, момчета, да не се наложи да стоплим желязото. Абе да ви се не надява човек, големи непослушници сте били вие!… Спокойно, сдържайте си нервите. Знаете ли какво ще направим сега заедно? Ще излезем пред къщата и тихо и кротко ще погледаме луната, докато чакаме. Не, не! Не е необходимо да си взимате връхни дрехи: знаете, че по това време патрулните коли често минават.