Валентин Тодоров - Книгата

Без сам да разбера как и кога, но групата се разпадна и една сутрин осъмнах срещу глухата стена на въпроса: „А какво ми остава от тук нататък?“. Бяха ми останали само Книгата, пътят надолу през кладенеца и една древна песен от времената на Лугал Шамаш Етана, епохата на строежа на Вавилонската кула:

Вървяха по пустите улици между високи дувари и герести къщи в старовавилонски стил. Най-после бяха излезнали от дългия ръкав на алголския сук, в който е възможно часове наред да крачиш с подбити крака и все да оставаш на същото място. Томаз Бесния с хриптящ глас лаеше своята песен. Нор вървеше от лявата му страна.

„Бесен съм, бесен съм“ — хълцаше Томаз Човека, после спря като препънат и се загледа в краката си, все едно върху калдъръма щеше да резчете думите на свободата, а след това продължи напред с наведено чело. Нор не се сдържа и се закашля.

Крясъкът на чайка разкъса соления въздух. Бремето на забраните висеше от стрехите в безвремието на смълчаните дворове като грозд от олово. Забранено бе да се вика в този квартал на Алгол, Нор прочете табелата и усети върху тила си хладния укор на безмълвни дула.

В далечината се чу полицейска сирена, наблизо се затръшна врата — започваше комендантският час. Едно сиво лице се дръпна от тесния прозорец на втория етаж и потъна в мрака навътре.

Бяха навлезнали в познат на Нор район — вятърът, миризмата на пържени охлюви и силуетите му го подсказваха безутешно. Луната Нанна-Син се беше покатерила на гърба на небето. Действително времето извън сука течеше по-бързо и хищно. Пътят на двамата мъже в град Ериду стремглаво ги носеше към изконния си край.

Нор повтори като потвърждение и шепнешком: „Бесни сме, бесни сме…“

Двамата се намираха там, откъдето единият тръгна в ХII ч. ХV мин.

Кръгът се затвори.

СТРОГО СЕКРЕТНО! Предоставяме Ви пълния текст на т.нар. песен „Бесен съм!“, чието изпълнение със или без съпровод на публично или частно място, но в присъствието на втори лица, се явява акт на злостна клеветническа пропаганда и подривна дейност, целяща дискредитацията на нашите органи за надзор и сигурност в очите на населението и чуждестранните гости от братските страни и опорочаването на светлите идеали, които стоят в основата на вдъхновения всенароден строителен процес. Тази омерзителна и човеконенавистна активност на обектите Зет и Тао, надлежно документирана и своевременно потвърдена от очевидци, дава предостатъчно основание за прилагането на цялата строгост на закона, а именно: подвеждането им под отговорност по член ССХIV алинея VII прим с най-леко наказание „смърт в ръцете на група възмутени граждани“. Гореказаното развързва ръцете ни и дава възможност за изпълнение на втора част от инструкцията, а в нея вече не се предвижда да има някаква защита срещу нас!