Библия — Стар завет

2. събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,

3. храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.

4. Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.

5. Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го.

6. Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.

7. А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.

8. Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.

9. Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.

10. Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.

11. Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.

12. Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.

13. Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях

14. да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.

15. Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.

16. А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: „Лисий до иудейския народ — поздрав.

17. Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.

18. И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.

19. Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.

20. За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.

21. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден“.

22. А писмото на царя имаше това съдържание: „цар Антиох до брата Лисия — поздрав.

23. От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.

24. Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,

25. то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.

26. Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си“.

27. А към народа царевото писмо беше такова: „цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи — поздрав.

28. Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.

29. Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.

30. Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;

31. иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.

32. Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.

33. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик“.

34. Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: „Квинт Мемий и Тит Манлий, старейшини римски, до иудейския народ — поздрав.

35. Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.

36. А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.

37. Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.

38. Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик“.