Библия — Стар завет

8. И оня, който мислеше с надчовешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила;

9. от тялото на тоя нечестивец запъкаха червеи, и сред болки и страдания още приживе му окапаха месата; а смрад и воня от него се не търпяха по цялата войска.

10. И тогова, който преди малко мечтаеше да се допре до небесните звезди, не можеше никой да носи от нетърпимата воня.

11. Сега именно, бидейки съкрушен, начена да оставя голямото си високомерие и да идва в познание, когато по Божие наказание мъките му се усилваха всяка минута.

12. Като не можеше и сам да търпи вонята си, той говореше тъй: „право е човек да се покорява на Бога и, бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога“.

13. Нечестивецът се молеше на Господа, Който не можеше вече да го обича, и думаше:

14. „Светият град, който бързах да сравня със земята и да обърна на гробище, обявявам свободен;

15. иудеите, които кроях да не удостоявам дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливи птици и зверове, всички ще направя равни с атинци;

16. светия храм, който преди ограбих, ще украся с най-отлични дарове, ще върна всички свещени съдове, и то в по-голямо количество, и нужните разноски за жертви ще давам от моите приходи;

17. освен това, ще стана сам иудеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам силата Божия“.

18. Но когато болките никак се не намаляваха, защото беше дошъл върху него праведният Божий съд, той, отчаян в себе си, писа до иудеите писмо, което имаше вид на молба, с това съдържание:

19. „цар и военачалник Антиох — на добрите свои съграждани иудеи праща привет, поздрав и благопожелание!

20. Ако сте здрави с децата си, и ако работите ви отиват по ваше желание, аз въздавам Богу най-голяма благодарност, възлагайки надежда на небето.

21. Но аз лежа болен и с любов си спомням за вашата почит и благоразположение към мене. На връщане от персийските предели, паднал тежко болен, аз намерих за нужно да се погрижа за общата безопасност на всички.

22. Макар и да се не отчайвам в себе си и да имам пълна надежда да се освободя от болестта,

23. но, като зная, че баща ми, когато воюваше в горните страни, беше си обявил приемник,

24. та, ако се случи нещо неочаквано, или се яви някаква несгода, жителите на страната да знаят, кому е оставено управлението и да се не смущават;

25. освен това, забелязвайки, че околните и съседни с нашата държава владетели гледат времето и чакат, какъв ще бъде изходът, аз назначих за цар сина си Антиоха, когото през време на походите по горните страни съм често вече препоръчвал и представял на повечето от вас; и на него писах същото.

26. И тъй, убеждавам ви и моля, като помните моите благодеяния изобщо и частно, да запазите сегашното ваше благоразположение към мене и към сина ми.

27. Защото аз съм уверен, че той, следвайки по моето желание, ще се отнася с вас милостиво и човеколюбиво“.

28. Тъй тоя човекоубиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт.

29. Тялото му пренесе Филип, негов съвъзпитаник, който, от страх пред Антиоховия син, отиде при Птоломея Филопатора в Египет.

1. А Макавей и които бяха с него, под водителство на Господа, пак заеха храма и града,

2. а построените от инородци на стъгдата жертвеници и капища събориха.

3. Като очистиха храма, въздигнаха друг жертвеник; като разпалиха камъни и взеха от тях огън, принесоха жертва след двегодишно прекъсване, направиха кадилница и светилници и положиха хлябове на предложението.

4. Като направиха всичко това, те се молиха на Господа, падайки ничком, да не изпадат вече в такива неволи; ако пък някога и съгрешат, Той да ги накаже милостиво, а да ги не предава на богохулни и жестоки езичници.

5. В същия ден, в който беше осквернен храмът от иноплеменниците, стана и очистването на храма, на двайсет и петия ден от същия месец хаслев.

6. И прекараха те във веселие осем дена, както прилича на празник Шатри, спомняйки си, как преди малко са прекарвали същия празник Шатри по планини и пещери като зверове.

7. Затова те с тояги, обвити с бръшлян, и с цъфнали клончета и палми възнасяха хвалебни песни към Оногова, Който спомогна да се очисти мястото Му.

8. И с общо решение и заповед наредиха — целият иудейски народ да празнува тия дни всяка година.