Библия — Стар завет

24. Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.

25. Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.

26. След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.

27. Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: „синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.

28. Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.

29. Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя“.

30. Докле още говореше тя, момъкът каза: „какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.

31. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.

32. Ние страдаме за греховете си.

33. Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над рабите Си;

34. а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;

35. защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.

36. Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.

37. Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,

38. и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ“.

39. Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.

40. Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.

41. След синовете умря и майката.

42. За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.

1. Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.

2. Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;

3. да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;

4. да си спомни за беззаконното погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.

5. Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.

6. Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.

7. За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.

8. Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.

9. А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не по-малко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.

10. Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи.

11. Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.

12. На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,

13. страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.

14. Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,

15. ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.