Библия — Стар завет

21. И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.

22. Между това той остави надзорници да угнетяват народа, в Иерусалим — Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил,

23. а в Гаризин — Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен към иудейските граждани.

24. Той проводи виновника на нечестието — Аполония, с двайсет и две хиляди души войска, като заповяда да избият всички възрастни, а жените и децата да продават.

25. Когато дойде в Иерусалим, той престорено пази мир; чака до светия съботен ден и, като издебна иудеите във време на празничната почивка, заповяда на людете си да се въоръжат.

26. Всички, които бяха излезли да гледат, той изби и, като се втурна с войската в града, изкла много народ.

27. А Иуда Макавей, десети от рода си, се отстрани в пустинята и живееше със своите привърженици по планините като зверовете, хранейки се с трева, за да не стане причастник в осквернението.

1. След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии,

2. а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, — храм на Юпитера странноприемника.

3. Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие.

4. Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи.

5. И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи.

6. Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин.

7. Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.

8. Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви;

9. а ония, които се не съгласяваха да прехождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие.

10. Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената.

11. Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.

12. Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.

13. Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние.

14. Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,

15. а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.

16. Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.

17. Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.

18. Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо.

19. Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,

20. както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.

21. Тогава поставените при беззаконното жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,

22. та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.

23. Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече — за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: „веднага да ме предадат на смърт,