Библия — Стар завет

16. Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.

17. Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.

18. Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:

19. жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,

20. а всички протягаха ръце към небето и се молеха.

21. Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.

22. Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.

23. А Илиодор вършеше предрешеното.

24. Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата, Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба: всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,

25. защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.

26. Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.

27. Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.

28. Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.

29. Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.

30. А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.

31. Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.

32. Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.

33. Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: „въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;

34. а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила“. Като казаха това, те изчезнаха.

35. А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,

36. като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.

37. А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Иерусалим, тоя отговори:

38. „ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:

39. Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва“.

40. Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.

1. А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините.

2. Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.

3. И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,

4. Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, —

5. отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.

6. Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.

7. Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,

8. като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи — осемдесет таланта.