Библия — Стар завет

9. Такъв беше краят на Антиоха, наричан Епифан.

10. Сега ще изложим, какво стана при Антиоха Евпатора, сина на тоя нечестивец, като се ограничим само с бедствията от войните.

11. Като прие царството, той предаде управлението на някого си Лисия, главен военачалник на Келе-Сирия и Финикия.

12. Защото Птоломей, наричан Макрон, намери за по-добре да пази справедливост към иудеите, след извършените към тях несправедливости, и гледаше да свършва работите с тях мирно.

13. Затова той биде наклеветен от любимците пред Евпатора и, слушайки навред да го наричат предател, задето оставил поверения му от Филометора Кипър и преминал към Антиоха Епифана, и нямайки почетна власт, от скръб той се отрови и тъй свърши живота си.

14. А Горгий, като стана военачалник в ония места, държеше наемни войски и непрестанно водеше война с иудеите.

15. Заедно с него и идумеите, които владееха сгодни укрепления, безпокояха иудеите и, приемайки при себе си изгонените из Иерусалим, предприемаха войни.

16. А ония, които бяха с Макавея, извършвайки молитви и молейки Бога да им бъде помощник във войната, втурнаха се върху укрепленията на идумейците.

17. И като ги нападнаха силно, завладяха ония места, отмъстиха на всички, които се сражаваха по стените, затриваха всички, които им се случваха насреща, и избиха не по-малко от двайсет хиляди.

18. Не по-малко от девет хиляди побягнаха в две твърде яки кули, снабдени с всичко против обсада.

19. Като остави Симона и Иосифа, а също и Закхея с доста люде, за да ги обсаждат, Макавей сам отиде на такива места, дето беше повече потребен.

20. А ония, които бяха със Симона, бидейки сребролюбци, оставиха се на някои от намиращите Се в кулите да ги подкупят; и, като получиха седемдесет хиляди драхми, позволиха на някои да избягат.

21. Когато обадиха на Макавея за станалото, той събра народните водители и пред тях ги укоряваше, че за сребро продали братята си, като пускали враговете им против тях.

22. Тия именно люде, които бяха станали предатели, той предаде на смърт и веднага завладя двете кули.

23. Имайки постоянно успех в оръжието, което беше в ръцете му, той погуби в тия две укрепления повече от двайсет хиляди души.

24. А Тимотей, преди победен от иудеите, събра твърде многобройна войска от чужденци, събра и немалко конници от Азия и се яви в Иудея с цел да я завладее.

25. Когато се приближи, тия, които бяха с Макавея, обърнаха се с молитва към Бога, като посипаха с пръст главите си и като се опасаха с вретища през кръста.

26. Падайки ничком при подножието на жертвеника, те Го молеха да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както казва законът.

27. Като свършиха молитвата, взеха оръжието и отидоха далеч от града; а като се приближиха до неприятелите, спряха се.

28. Щом начена слънце да изгрява, едните и другите влязоха в бой: едните, при своята храброст, имайки залог за успех и победа упованието в Господа, другите — поставяйки яростта за предводител на боя.

29. Когато настана упорна битка, на противниците се показаха от небето пет величествени мъже на коне със златни юзди, и двама от тях предвождаха иудеите:

30. те взеха Макавея помежду си и, закривайки го със своята обружа, запазваха го невредим, а на противниците хвърляха стрели и мълнии, тъй че те, забъркани от заслепеност и слисани от страх, сами се убиваха.

31. Избити бяха двайсет хиляди и петстотин пешаци и шестстотин конници.

32. Сам Тимотей побягна в крепостта, наречена Газара, твърде яка и намираща се под началството на Херея.

33. Макавей и които бяха с него весело обсаждаха тая крепост четири дена.

34. А ония, които бяха в крепостта, уверени, че това място е непристъпно, твърде много злословеха и говореха хулни думи.

35. Призори на петия ден двайсет младежи от Макавеевите люде, пламнали от гняв поради тия злословия, нахвърлиха се храбро върху стената и със зверска ярост убиваха всекиго, който им се паднеше.

36. В смущението хвърлиха се и други върху ония, които бяха вътре, палеха кулите и, като накладоха клади, горяха живи хулителите; други разбиваха портите и, като пуснаха през тях останалата войска, завладяха града.

37. А Тимотея, който се бе скрил в един трап, убиха, както и брата му Херея и Аполофана.

38. Като свършиха това, с песни и славословия поблагодариха на Господа, Който тъй много облагодетелствува Израиля и им дарува победа.

1. След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,