Библия — Стар завет

14. Като предостави да се грижи за делото Създателят на света и насърчи ония, които бяха с него, да се бият храбро — до смърт — за законите, храма, града, отечеството и гражданските права, той разположи войската около Модин.

15. След като даде на тия, които бяха с него, условна кличка „Божия победа“, спусна се с отбор силни младежи нощем върху царската шатра, уби от войската до четири хиляди души и, освен това — най-големия слон заедно с войниците на него.

16. Най-после, като вселиха във войската страх и смущение, те благополучно се оттеглиха.

17. Това стана на разсъмване, при Господня закрила.

18. А царят, като узна от опит храбростта на иудеите, опита се да завладее местата с хитрост.

19. Той приближи до Ветсура, яка иудейска крепост, но беше обърнат в бяг и претърпя поражение и загуби;

20. а Иуда провождаше на ония, що бяха в крепостта, всичко потребно.

21. Някой си Родок от иудейската войска обади на неприятелите за тая тайна, но биде намерен, хванат и затворен.

22. Втори път влезе царят в преговори с ветсурските жители, даде им десница и те му подадоха, оттегли се и се обърна против ония, що бяха с Иуда, ала биде победен.

23. А като се научи, че Филип, който бе оставен за управител в Антиохия, се отметнал, той се смути; почна да води преговори с иудеите, подчини се и се кле да изпълни всички справедливи искания; след това се примири с тях и принесе жертва, почете храма и показа милост към града,

24. прие Макавея и го постави за военачалник от Птолемаида дори до Герин.

25. След това отиде в Птолемаида: птолемаидци бяха недоволни от договора, негодуваха против условията и искаха да ги отменят.

26. А Лисий, като се възкачи на съдийското място, защищаваше се, както можеше, придума народа, укроти го, направи го благосклонен и тръгна за Антиохия. Тъй се свърши походът и връщането на царя.

1. След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска,

2. и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия.

3. А някой си Алким, който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник,

4. в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе.

5. А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това:

6. „тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние.

7. Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,

8. първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ.

9. А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие:

10. докле има Иуда, не може да има мир“.

11. Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия.

12. Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го

13. със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм.

14. Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие.

15. А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял.

16. По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау.

17. Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение.

18. Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие;

19. затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир.