Библия — Стар завет

5. той каза: „аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба“. При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж.

6. Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда.

7. А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа.

8. Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя.

9. Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст.

10. Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва.

11. Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън.

12. Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, — видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски.

13. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие.

14. И Ония казал: „този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град“.

15. Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал:

16. „вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете“.

17. Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност.

18. Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм.

19. Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето.

20. И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, —

21. Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните.

22. В молитвата си говореше тъй: „Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, — и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди.

23. И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите.

24. Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ“. С това той свърши.

25. Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове;

26. а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите.

27. Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия.

28. Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа.

29. Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език.

30. Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим.

31. Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта,

32. и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше,

33. поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма.

34. Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: „благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!“

35. А главата Никанорова той окачи на крепостта — да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ.

36. И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден.