Алек Попов - Случаят Анюта

Но Курягин все така стоеше пред него с фанатичен блясък в очите.

— Операция „Ледена тръпка“ завърши успешно! — изстреля той.

— Молодец! Знаех си, че няма да се изложим — доволно потри ръце генералът. — Искам да ми разкажеш всичко в подробности.

Курягин се разположи удобно върху коженото канапе под портрета на Илич. Камериерката донесе чай, препечен хляб и масло. Генералът му смигна заговорнически и измъкна от личния си хладилник заскрежена половинка водка и кутия черен хайвер с размерите на противопехотна мина.

— Жизнь может быт прекрасна! — подхвърли той и се тръшна до Курягин.

Скоро в полутъмния кабинет отекна кристален звън на чаши, примесен с енергично мляскане… Курягин разказваше, генералът слушаше. Отвреме навреме Ципун избухваше в бурен кикот и прекъсваше подчинения си:

— Ама така ли й каза? Защо не се пообръснеш? — питаше той със сълзи на очи. — И бяха доста унили, а? Ха-ха-ха! Тъпанари!

Курягин охотно се връщаше назад, преразказваше думите и имитираше жестовете на злополучните участници в експеримента.

— Не може да бъде! — пляскаше се по коляното генералът. — Пръднала, казваш!

— Мощно, Андроник Михайлович, мощно! — уточняваше Лев Курягин, силно развеселен.

— Е, драги ми Лев Никифорович, — сложи ръка на рамото му старият генерал, — виждаш ли сега какво богатство са нашите съветски хора! Ние имаме злато и нефт, уран и диаманти, имаме безброй ракети и танкове, имаме прекрасни учени, генерали и шпиони, но нашата истинска сила — запомни добре това! — са съветските хора! Защото съветският човек, драги, е съвършено непробиваем. И нека разните му там плазмодии дрънкат, каквото си щат… Нека се мляскат с капиталистите, нека си режат ракетите, нека си се размразяват! Съветският човек ще победи. На него се надявам!

Курягин кимаше и попиваше откровенията на ветерана от Студената война. И на душата му ставаше светло и уютно. Предчувстваше той наградата и се облизваше наум. И ето че признанието не закъсня.

— Отличи се ти, Курягин, много се отличи — тежко поде генерал Ципун. — Засега орден не мога да ти дам по обясними причини, но времето е пред нас. Смятам да те изпратя в Париж. Ще се внедриш в прочутото Прет а порте. Мисията е изключително отговорна… — той сниши глас. — Имаме сведения, че ЦРУ инвестира огромни суми в ателието на Ив сен Лоран, където при най-строги мерки на секретност се разработва ново поколение еротично бельо. Разбираш ли какво означава това за нашия отдел?…

— Аз съм Гленда — рече тя с приветлива усмивка. — Хелоу!

Станцията беше доста разхвърляна: дрехи и предмети плуваха в безтегловност, а сред тях и един огромен кафяв сутиен, забравен от Анюта, който пораждаше особено тягостно чувство. Брадясал и отслабнал, Люк я наблюдаваше недоверчиво като извънземно. Беше се навлякъл с пуловер и анцуг, но въпреки това изглеждаше, че мръзне.

— Колко топло е тук — промълви тя.

Дръпна ципа между гърдите си и разтвори белия гащеризон. Лъскавите й твърди кичури се пръснаха върху силните, матови рамене. Гърдите й изскочиха навън — гладки и стегнати, с вирнати носове като лодки. Лекото трико се свлече със свистене по тялото й, откривайки твърд корем и дълги кафяви бедра. Кожата й излъчваше блясъка и свежестта на прясно излят шоколад. Гленда се оттласна с върха на пръстите си, издигна се плавно нагоре, изви се гъвкаво и заплува около Люк.

— Мили Боже! — извика половникът.

Останалите мълчаха, стиснали зъби и не откъсваха очи от екраните. Рита Ек пушеше привидно безучастна и издухваше надменно дима над главите им. Тя имаше доверие в красивата си племенница, която в момента снимаше най-скъпия видеоклип на света. „Давай, малката! — окуражаваше я тя наум. — Скоро ще бъдеш най-търсения фотомодел от двете страни на Океана…“

Люк изпита особен трепет — като пролетния стон, с който се пропукват ледовете. В гърдите му отекнаха началните акорди на могъща симфония. Усети, че го пронизват невидими потоци космическа енергия, сякаш бе център на Вселената. А музиката набираше сила, разливаше се нашироко и властно го изпълваше. Нежната какаова пеперудка грациозно кръжеше около него и подхвърляше банални, изтъркани фрази:

— О, Люк, прекрасно е да летиш. Толкова съм лека, че чак ме е гъдел… Не искаш ли да потанцуваме?

Но на него му звучаха като кристална поезия. Босото й краче го перна по носа. Той я сграбчи за глезена и я притегли към себе си. Усети надигането, онова великолепно набъбване, изправяне, втвърдяване, което прави света тесен като детски слип, опънат върху Хималаите.