Алек Попов - Случаят Анюта

От шлюза се разнесе познатото свистене и в другия край на станцията изплува Анюта. Значките рубинено проблясваха върху мощната й гръд, медалите безтегловно се люлееха. Под носа й тъмнееше рядък мъх. Плоското й селско лице излъчваше вродено достойнство. Беше облечена в широк тъмносин анцуг, произведен в България, с герба на СССР върху ръкава. Обута в гуменки на босо, от които стърчаха дебели зачервени глезени. Ситно накъдрената й коса издаваше някакво тъмно кокетство.

— Аз съм Люк Болтън — представи се той и несигурно подаде ръка.

— Анюта Фьодоровна Илишна — рече тя и здраво стисна десницата му.

— Тук е доста топло — промърмори той след неловка пауза.

Измъкна се ловко от белия гащеризон и остана по шарени къси панталонки и жълта фанелка с картинка на сърф — както бе свикнал да си ходи в Маями. Анюта се опули насреща му, а по гърба й премина тръпка на погнуса.

Над компютрите се носеше зеленикава мъгла, операторите все така прилежно обработваха постъпващите данни, но в залата вече кълняха първите признаци на безпокойството и взаимното недоверие. Най-важната новина се бавеше… Отвън, пред вратите чакаха дузина журналисти и всички се питаха какво по дяволите ще им кажат. Зеленикавата графика лениво се поклащаше на екрана като водорасло, залепнало на дъното на океана.

— Ех, колеги! — не се стърпя старият академик. — Да бяхте изпратили мен, а?

Генералът и съветникът нетактично се разсмяха. Полковник Съг усети как кръвта се качва в лицето му.

— Дайте ми връзка с Болтън! — хладнокръвно нареди професор Уудс.

Настроението на „Цирцея“ беше малко над абсолютната нула. Люк унило разтриваше слабините си. Анюта пък се беше свила на едно кресло и се мъчеше да не го гледа. Неочаквано един от екраните светна.

— Навигатор Болтън, какъв е проблемът? — строго попита професорът.

— Не мога да се възбудя, сър — засрамено призна Люк.

— Виждам! — прекъсна го Уудс. — Защо?

Люк хвърли поглед към голата Анюта, за момент се усъмни дали това все пак е истинската причина, но тутакси отхвърли всяко колебание. Още щом Анюта съблече проклетия си анцуг, почувства, че нищо няма да излезе от тая работа. Отдолу се показаха чудовищен кафяв сутиен и груби дълги гащи. В тяло Анюта приличаше на работен кон — яка и ръбата. Ръцете и краката й бяха обрасли с гъсти черни косми, а гърбът й — покрит с дебел мъх. Вълната й буйно изригваше между краката и под мишниците като задушлив тежък дим. Тя смирено зае поза на очакване, но Люк вече знаеше: нищо няма да излезе.

— Каква е причината, Болтън? — повтори въпроса д-р Робъртс.

— Жената… — измънка Люк.

— Картина на жената! — изкомандва професор Уудс.

— Нищо й няма на жената — простодушно отбеляза генерал Воронцов. — Има си всичко и остава…

— Да бяхте пратили колхозната крава! — подхвърли Рита Ек.

— Мооля? — като един се извърнаха членовете на съветската делегация и свъсиха вежди.

— Няма нищо — намеси се дипломатично съветникът на президента. — И утре е ден.

Два дена по-късно, в броя си от 21 март, ежедневникът „Правда“ излезе със следната информация: „Американският астронавт Люк Болтън се оказа напълно импотентен. Уникален космически експеримент на стойност един милиард долара се проваля не по наша вина. Самочувствието на съветската космонавтка Анюта Фьодоровна е добро.“ Пиян от щастие, съпругът на Анюта, Витка, занесе вестника в кръчмата и го показа на всички.

— А ти не бързай да се радваш, Витенка — подхвърли злобно водопроводчикът Яков.

Люк зяпаше някакъв мръсничък филм на видеото и напразно се мъчеше да възкреси спортната тръпка от плажовете. Бронзовите лъскави тела изглеждаха измислени и нереални като излети от пластмаса. Струваше му се, че никога през живота си не е срещал истинска жена, от плът и кръв, а само разни куклички без вкус и мирис. А може би той самият не беше съвсем наред? Може би той е също такава кукличка за любов?… Внезапно екранът запращя, преминаха няколко морави черти, после се изпълни със зрънца, докато накрая се появи образ. Беше възрастен мъж с угрижено лице и малко коса. Люк подскочи от изненада.

— Синко! — рече мъжът. Гласът му звучеше безкрайно уморено. — С теб говори твоят президент. Знам, че си безделник и те мързи дори да гласуваш, но искам да видиш нещо и да си направиш изводи за твоята отговорност пред нацията в този момент. Размърдай си инструмента, защото знам поне хиляда души в тази страна, които с радост ще ти го отрежат, ако продължиш да пикаеш върху знамето. И аз няма да им попреча.