Алек Попов - Случаят Анюта

Екранът се изпълни с необятно множество от хора, знамена и плакати. Хората крещяха яростно, размахваха юмруци, а камерата нарочно фиксираше плакатите: „Вдигни го, Люк!“, „Ние сме с теб!“, „Давай смело, Люк!“, „Начукай й го, Люк!“, „Ти мъж ли си?!“, „Събуди се, тъпо копеле!“, „Съветски плъх!“, „Скапан евнух!“, „Ти не си американец!“… и още много, много окуражаващи надписи. Някакво разрошено момиче, яхнало приятеля си, внезапно разкъса фанелката си и завря острите си свежи цици в обектива. Големите вестници се погрижиха да запечатат този кадър за вечни времена. Всеки ден Люк получаваше по видеопощата изрезки от пресата. Името му скоро се превърна в символ на всеобща покруса. Дори не можеше да се обеси, тъй като се намираше в безтегловност! Рееше се голямата раковина като пъстра безпомощна риба.

Вече повече от месец Витка ходеше пиян. Анюта докладваше по три пъти на ден, че самочувствието й е добро. През останалото време тъгуваше и скучаеше. Понякога залепяше нос до хладното стъкло на илюминатора и с часове съзерцаваше Земята и Съюза на съветските социалистически републики. И всеки път Съветския съюз й се струваше много по-голям… Очите и преливаха от сълзи на гордост и носталгия, но тя хрбро ги гълташе и търсеше през сребристите перести облаци рубинените отблясъци на кремълската звезда.

Американският астронавт изглеждаше кисел и потиснат. Макар и отблъскващ във всяко отношение, на Анюта й беше жал за него. Щеше й се някак да му помогне, да го утеши по човешки, но не знаеше как. Когато нейният Витка плачеше безпомощен и пиян в скута й, тя разчесваше сплъстените му коси, проветрявайки главата му, докато спиртната мъгла се разнесе, а после го целуваше страстно, сякаш за да изсмуче и последните капчици отрова. Но този тук беше напълно трезвен, наливаше се с мляко като жаба, и тя просто не знаеше как да постъпи. Докато един ден…

След поредния, мъчителен и за двамата опит за сношение, Люк събра кураж и й рече:

— Анюта Фьодоровна, защо не се пообръснеш малко?

— Не разбира какво искаш кажеш — искрено отвърна тя.

— Викам да си обръснеш мишниците и краката! — изтърси Люк, вече не му пукаше от нищо.

Анюта остана потресена. Сякаш я замериха с кал, тя потръпна, за да се отърси от мръсотията. Значи ето какъв си бил! Ако нейният Витка й беше сервирал подобна мерзост, нямаше да се размине с дръжката на метлата. Но на „Цирцея“ нямаше метли. Пък обстановката беше сложна от международна гледна точка. Налагаше се да действа по-дипломатично. Анюта преглътна яда си и се постара да отговори със сдържано достойнство.

— Аз съм съветска жена, мистър Болтън.

Вече беше уверена, че тоя перверзен тип крои някаква гнусна провокация срещу нея, съветската гражданка, и оттук нататък съдбата на Люк й стана съвършено безразлична.

— Знам какво трябва да се направи — заяви уверено Рита Ек.

Колегите й я гледаха без особен ентусиазъм. Полковник Спъг махна съкрушен с ръка. Вече никой не вярваше, че е възможно да се направи нещо. Федералният агент дори изказа предположение, че Люк се готви да търси политическо убежище.

— Трябва да изпратим друга жена — рече д-р Ек. — Ще струва доста, но мисля, че се налага.

— Парите не може да са проблем, когато са засегнати устоите на националното самочувствие — възрази съветникът Хувър.

— Имам една племенница, Гленда Роуз — поде бързо Рита Ек, — мисля, че тя ще се справи. Май си пада по Люк.

— Пада си по тоя парцал! — избухна Спъг. — За бога, жено, та целия свят знае, че той е импотентен. По-добре да изпратим друг мъж.

— Не сте прав — отвърна тя. — Страхотен е!

Две седмици по-късно Гленда Роуз излетя със совалката „Хормон“. Гленда беше само на деветнадесет и във вените й течеше доста смесена кръв, обсоятелство което работеше с пълна пара за междурасовия консенсус. Гленда имаше меки, изящни черти и бухнали, чувствени устни. Познаваше Люк от вестниците и разказите на своята леля. Обичаше да рискува и този път реши да заложи всичко върху симпатичната му усмивка.

В знак на протест съветската страна отзова Анюта от борда на „Цирцея“. На 28 май модулът на нейния „Съюз“ се приземи сред пясъците на Казахстан. Витка спечели двадесет рубли от водопроводчика Яков, който упорито твърдеше, че Анюта ще се върне непразна. Но „Правда“ категорично го опроверга.

— Разрешете да докладвам, другарю генерал! — Лев Курягин се изпъна като струна пред бюрото на началника.

— Седни, Лев Никифорович, седни. Ще пийнеш ли чай? — радушно го посрещна Ципун.