Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

— Този добър старец, струва ми се, си е създал живот, който е много по за предпочитане от съдбата на шестимата царе, с които ние имахме честта да вечеряме.

— Както твърдят всички философи — каза Панглос, — величието е много опасно: Еглон, царят на моабитите, е бил убит от Ехуд. Авесалом е увиснал на косите си и е бил прободен с три копия. Цар Надаб, син на Иеровоам, е бил убит от Вааза. Цар Ела — от Самбри, Охозиас — от Иеху, Аталия — от Йойада, царете Иоаким, Иехония, Седекия били превърнати в роби. Знаете как са загинали Крез, Астиаг, Дарий, Дионисий от Сиракуза, Пир, Персей, Анибал, Югурта, Ариовист, Цезар, Помпей, Нерон, Отон, Вителий, Домициан, Ричард II Английски, Едуард II, Хенри VI, Ричард III, Мария Стюарт, Чарлз I, тримата Анри във Франция, император Анри IV. Вие знаете…

— Зная също — отвърна Кандид, — че трябва да работим градината си.

— Прав сте — каза Панглос, — защото, когато човекът е бил поставен в райската градина, той е бил поставен там ut operatur eum, тоест за да я обработва, което показва, че човекът не е роден за почивка.

— Да работим, без да умуваме — каза Мартен. — Това е единственият начин да направим живота поносим.

Цялото малко общество се съгласи с това похвално намерение и всеки се залови да упражнява дарбите си; малкият къс земя носеше големи приходи. Кюнегонд наистина беше много грозна, но тя стана отлична сладкарка, Пакет се залови да бродира, старицата се грижеше за бельото, дори брат Жирофле стана полезен — той беше добър дърводелец и дори стана почтен човек. Понякога Панглос казваше на Кандид:

— В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци.

— Добре казано — отговаряше Кандид, — но трябва да работим градината си.

© 1972 Боян Атанасов, превод от френски

Voltaire

Candide (ou l’Optimisme), 1759

Сканиране и разпознаване: Sociosasho, 9 август 2006 г.

Редакция: BHorse, 2008

Публикация:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5505]

Последна редакция: 2008-03-18 22:00:00

Кандид (фр.) — чистосърдечен, искрен.

Царят на българите — пруският крал Фридрих II. Волтер наричал прусите „българи“, а французите — „авари“.

Батавия — днешният град Джакарта в Индонезия, носил това име през холандското владичество. Батави — древно германско племе, обитавало днешна Холандия.

Санбенито — риза без ръкави, която обличали осъдените от Инквизицията.

О, какво нещастие да бъдеш без мъди. (ит.) — Б.пр.

Палус Меотидес — древното име на Азовско море.

Алкаид (исп.) — съдия.

Алгуасил (исп.) — стражар.

Францискански калугер с широки ръкави — така били наричани онези монаси, които имали рента, плащана от държавата.

los padres (исп.) — отците. Имат се предвид йезуитите, които испанският крал Филип III натоварил да управляват Парагвай в 1608 г. Тяхното управление траяло до 1767 г.

„Журнал дьо Треву“ — вестник, издаван от йезуитите през XVIII век.

Социнианец — последовател на Л. Социни, италиански богослов (1525–1562), който отхвърлял светата Троица и божествеността на Христа.

Манихейското учение било създадено през III век в Персия от Манес или Мани (по-известен с латинизираното си име Манихеус). Представлява смесица от християнски елементи и персийски вярвания за вечната борба между силите на доброто и силите на злото. През Средновековието това учение се разпространило в Европа: в България — като богомилство, и във Франция — като албигойство.