ГЛАВА XXIX
КАК КАНДИД ОТНОВО НАМЕРИ КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА
Докато Кандид, баронът, Панглос, Мартен и Какамбо си разказваха приключенията си, докато разсъждаваха върху случайните и неслучайните събития на този свят, докато спореха за причините и последиците, за нравственото зло и за физическото страдание, за свободата и необходимостта, за утехата, която може да намери човек, когато гребе в турска галера, те стигнаха до брега на Мраморно море, където се намиращ къщата на трансилванския княз. Първото нещо, което видяха там, бяха Кюнегонд и старицата, които простираха на едно въже изпрани кърпи.
При тази гледка баронът пребледня. Виждайки своята красива Кюнегонд почерняла, с червени кръгове около очите, със съсухрени гърди, набръчкани бузи, зачервени и издрани ръце, нежният любовник Кандид отстъпи три крачки назад, обхванат от ужас, и след това се приближи от учтивост. Кюнегонд прегърна Кандид и брат си, после те прегърнаха и старицата. Кандид ги откупи и двете.
Наблизо имаше един малък чифлик. Старицата предложи на Кандид да се установят там, докато цялата дружина намери нещо по-добро. Кюнегонд не знаеше, че е погрозняла, никой не й беше казал това: тя припомни на Кандид обещанията му с толкова недвусмислен тон, че добрият Кандид не посмя да й откаже. И така той уведоми барона, че ще се ожени за сестра му.
— Никога няма да позволя — каза баронът — подобна низост от нейна страна и подобно безочие от ваша. Никога няма да допусна да бъда упрекнат за такова безчестие: децата на сестра ми да не могат да влязат в каноническите съвети 27 27 До края на XVIII в. в някои канонически съвети са били допускани само духовни лица, които имали известен брой прадеди с благороднически титли.
на Германия. Не, сестра ми ще се ожени само за имперски барон.
Кюнегонд се хвърли в краката му и ги обля със сълзите си, баронът остана непреклонен.
— Ти си царят на глупците! — извика му Кандид. — Измъкнах те от галерата, платих ти откупа, платих откупа на сестра ти. Тя миеше паници, грозна е и аз имах добрината да се съглася да я взема за жена. А ти се противопоставяш! Ако се отдам на гнева си, ще те убия още веднъж.
— Можеш да ме убиеш още веднъж — каза баронът, — но няма да се ожениш за сестра ми, докато съм жив.
В дъното на душата си Кандид нямаше никакво желание да се ожени за Кюнегонд, но крайната дързост на барона го накара да се реши да сключи брак, а и Кюнегонд настояваше тъй буйно, че той не можеше да се откаже от обещанието си. Посъветва се с Панглос, Мартен и верния си Какамбо. Панглос направи едно хубаво изложение, с което доказваше, че баронът няма никакво право върху сестра си и че според всички закони на империята тя може да сключи морганатичен брак с Кандид. Мартен заключи, че баронът трябва да бъде хвърлен в морето, а Какамбо реши, че трябва да го върнат на капитана на турската галера да погребе още известно време, след което с първия кораб да го изпратят на отеца-генерал в Рим. Намериха неговото мнение за много правилно, старицата също го одобри. Без да кажат нищо на сестра му, цялата работа бе извършена с малко пари и те имаха удоволствието да изиграят един йезуит и да накажат гордостта на един германски барон.
Естествено би било да очакваме, че сега, след толкова беди, когато най-сетне се бе оженил за любимата си и живееше в компанията на философа Панглос, философа Мартен, разумния Какамбо и старицата и след като беше донесъл толкова много диаманти от родината на древните инки, Кандид ще води най-приятния живот на света. Но евреите така го ограбиха, че му остана само малкият чифлик, жена му ставаше с всеки изминал ден все по-грозна, по-свадлива и непоносима, старицата беше недъгава и в още по-лошо настроение от Кюнегонд. Какамбо, който работеше в градината и ходеше да продава зеленчук в Цариград, се съсипваше от работа и проклинаше съдбата си. Панглос беше отчаян, че не блести в някой германски университет. Колкото до Мартен, той бе твърдо убеден, че навсякъде животът е лош и търпеливо понасяше всичко. Кандид, Мартен и Панглос спореха понякога за метафизика и етика. Често под прозорците на сградата на чифлика виждаха да минават кораби, натъпкани с ефендита, паши и кадии, които бяха изпращани на заточение в Лемнос, Митилин, Ерзерум, виждаха как пристигат други кадии, други паши, други ефендита, които заемаха местата на заточените и които на свой ред биваха заточавани по-късно, виждаха отрязани глави, натъпкани със слама, които щяха да бъдат поднесени на Високата порта. Тези зрелища разпалваха още повече препирните. Когато не спореха, скуката ставаше тъй непоносима, че един ден старицата се осмели да им каже:
Читать дальше