Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

Тогава четвъртият взе думата и каза:

— Аз съм крал на поляците 24 24 Полският крал Август III (1669–1763). . Превратностите на войната ме лишиха от наследствените ми владения. Баща ми изпита същия обрат на съдбата. Но аз се примирявам с повелите на провидението, както султан Ахмед, император Иван и крал Чарлз-Едуард — нека Бог им даде дълъг живот. Дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Петият каза:

— Аз също съм крал на поляците 25 25 Полският крал Станислав Лещински (1677–1766). . Загубих царството си два пъти, но Провидението ми даде друга държава, в която направих повече добро, отколкото всичките крале на сарматите, взети заедно, са извършили по бреговете на Висла. Аз също се примирявам с волята на Провидението. И аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Дойде редът на шестия монарх да заговори.

— Господа — рече той, — аз не съм такъв велик владетел като вас, но все пак бях крал като всички други крале. Аз съм Теодор 26 26 Теодор — царувал по-малко от година в Корейка. , избраха ме за крал на Корейка. Наричаха ме „ваше величество“, а сега едва ме наричат „господине“. Аз сечах пари, а сега нямам нито петак, имах двама държавни секретари, а сега имам само един слуга. Седях на престол, а в Лондон дълго лежах на слама в тъмницата. Много се страхувам, че и тук ще се отнесат към мен по същия начин, макар че и аз подобно на ваши величества съм дошъл да прекарам карнавала във Венеция.

Петимата други царе изслушаха тези слова с благородно съчувствие. Всеки от тях даде по двадесет секвини на крал Теодор, за да си купи дрехи и ризи. Кандид му подари един диамант за две хиляди секвини. „Кой е този човек — казваха си петимата царе, — който е в състояние да даде сто пъти повече от всеки от нас и който наистина подарява такива суми?“

— И вие ли сте крал, господине?

— Не, господа, не съм крал и нямам никакво желание да бъда крал.

Тъкмо когато ставаха от масата, в странноприемницата пристигнаха четири светлейши височества, които също бяха загубили държавите си поради изменчивото щастие на войната и които идваха да прекарат остатъка от карнавала във Венеция, но Кандид не обърна никакво внимание на новодошлите. Той мислеше само как по-скоро да намери своята скъпа Кюнегонд в Цариград.

Верният Какамбо беше вече получил съгласието на турския капитан, който щеше да отведе султан Ахмед в Цариград, да вземе Кандид и Мартен на кораба. Двамата тръгнаха за пристанището, след като смирено се поклониха на негово сиромашко височество. Пътем Кандид казваше на Мартен:

— Ето че вечеряхме с шестима свалени царе! И между тези шестима имаше един, комуто дадох милостиня. Може би има много други крале, които са още по-нещастни. Колкото до мен, аз загубих само сто овце и сега бързам да се хвърля в обятията на Кюнегонд.

— Още веднъж ще ви кажа, драги ми Мартен, Панглос беше прав: всичко върви добре.

— Дано да е така — отвърна Мартен.

— Какво невероятно нещо преживяхме във Венеция! Никога не се е чуло, ни видяло шестима свалени царе да вечерят заедно в кръчма.

— Това не е по-необикновено — възрази Мартен — от повечето неща, които ни се случиха. Много обикновено нещо е царе да бъдат свалени от престола. А колкото до честта, която имахме, да вечеряме с тях, това е нещо, което не заслужава нашето внимание. Какво значение има с кого вечеряш, щом си хапваш добре.

Щом се качи на кораба, Кандид се хвърли на врата на бившия си слуга, своя верен приятел Какамбо.

— Е, кажи — рече му той, — какво прави Кюнегонд? Все тъй ли е чудо на красотата? Обича ли ме все още? Как е тя? Ти сигурно си й купил дворец в Цариград?

— Скъпи господарю — отговори Какамбо, — Кюнегонд мие паници на брега на Мраморно море в дома на един бивш владетел, който има твърде малко паници. Тя е робиня в дома на един бивш крал на име Рагоцки, комуто турският султан дава три екю на ден, за да живее. Но още по-тъжно е, че Кюнегонд загуби красотата си и сега е отвратително грозна.

— О, красива или грозна — извика Кандид, — аз съм почтен човек и моят дълг е да я обичам вечно. Но как е могла тя да изпадне в това унизително положение, след като ти взе със себе си пет-шест милиона?

— Ето какво — отвърна Какамбо, — нали трябваше да дам два милиона на сеньор дон Фернандо д’Ибараа и Фигеора и Маскаренес и Лампурдос и Суза, управител на Буенос Айрес, за да получа разрешение да отведа госпожица Кюнегонд, а след това един пират най-майсторски ми отне остатъка. Че къде ли не ни води този пират — на нос Матапан, на остров Милос, в Никария, на Самос, в Петра, на Дарданелите, на Мраморно море, в Скутари! Кюнегонд и старицата сега слугуват в дома на принца, за когото ви говорих, а аз пък съм роб на сваления султан.