Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

— Бих желала да зная кое е по-лошо: дали да бъдеш изнасилена сто пъти от негри-пирати, да ти отрежат половината задник, да минеш между две редици българи, въоръжени с тояги, да те бият с камшик и обесят на едно аутодафе, да ти разрежат корема, да гребеш в галера, с една дума, да изпиташ всичките нещастия, през които всички ние сме минали, или пък да живееш тук, без да правиш нищо.

— Това е голям въпрос — рече Кандид.

Това слово предизвика нови разсъждения и Мартен заключи, че човек е роден, за да живее или в гърчовете на тревогата, или в безчувствеността на скуката. Кандид не се съгласяваше с него, но не твърдеше нищо. Панглос признаваше, че винаги е страдал ужасно, но понеже веднъж беше заявил, че всичко върви чудесно, той продължаваше да поддържа мнението си, макар че не вярваше в него.

Най-после се случи нещо, което окончателно затвърди вярата на Мартен в неговите отвратителни принципи, което разколеба Кандид повече от всеки друг път и дълбоко смути Панглос. Един ден те видяха, че към техния чифлик идват Пакет и брат Жирофле, изпаднали в крайна нищета. Те бързо изяли подарените им три хиляди пиастри, разделили се, отново се сдобрили, пак се скарали, били хвърлени в тъмница, избягали оттам и най-после брат Жирофле се потурчил. Пакет продължавала своя занаят навсякъде, но не печелела вече нищо.

— Аз предвидих — каза Мартен на Кандид, — че вашите подаръци ще бъдат бързо прахосани и само ще ги направят още по-нещастни. Вие и Какамбо се бяхте натъпкали с милиони пиастри и не бяхте по-щастливи от брат Жирофле и Пакет.

— О, о — рече Панглос на Пакет, — значи Небето отново ви доведе между нас. Знаете ли, бедно дете, че заради вас загубих върха на носа си, едно око и едно ухо? Но и вие сте се наредила! О, какъв свят!

Това ново приключение им даде повод да философстват повече от всякога.

Наблизо живееше един много прочут дервиш, който минаваше за най-добрия философ на Турция. Те отидоха да се посъветват с него. Панглос взе думата и каза:

— Учителю, дойдохме да те помолим да ни кажеш защо е било създадено това странно животно, човекът.

— Защо се бъркаш в тези неща — му отвърна дервишът. — Твоя работа ли е?

— Но, достопочтени отче — каза Кандид, — на земята има страшно много зло.

— Какво значение има — каза дервишът — дали има зло или добро? Когато негово височество изпраща някой кораб в Египет, тревожи ли се той дали мишките в кораба се чувстват добре, или не?

— Какво тогава трябва да правим? — запита Панглос.

— Да мълчим — отвърна му дервишът.

— Аз се надявах — каза Панглос — да побеседвам малко с тебе за последиците и причините, за най-добрия от възможните светове, за произхода на злото, за естеството на душата, за предвечната хармония.

Като чу тези думи, дервишът му хлопна вратата под носа.

Докато разговаряха с дервиша, пръсна се новината, че в Цариград удушили двама везири и главния мюфтия и набили на кол много техни приятели. В продължение на няколко часа тази трагедия предизвика голямо вълнение навсякъде. Завръщайки се в малкия чифлик, Панглос, Кандид и Мартен видяха един добродушен старец, който бе излязъл на прага си да подиша чист въздух под клоните на портокаловите дървета. Панглос, който обичаше не по-малко да разпитва, отколкото да спори, го запита как се казва мюфтията, когото са удушили.

— Съвсем не зная — отговори човечецът — и никога не съм знаел името на никой мюфтия, нито на някой везир. Съвършено нищо не зная за случката, за която ми говорите. Предполагам, че изобщо онези, които се занимават с обществените дела, свършват понякога зле и че напълно заслужават съдбата си. Никога не любопитствам да зная какво става в Цариград, задоволявам се да изпращам там за продан плодовете на градината, която обработвам.

След тези думи той покани чужденците в дома си. Двете му дъщери и двамата му сина им предложиха разни видове шербети, които те сами правеха, каймак, размесен с корички от захаросана китра, портокали, лимони, ананаси, фъстъци, кафе мока, в което нямаше никакъв примес от лошото кафе от Батавия и от островите. След това двете дъщери на този добър мюсюлманин намазаха с благовонни масла брадите на Кандид, Панглос и Мартен.

— Вие сигурно имате прекрасни обширни земи — каза Кандид на турчина.

— Имам само осемдесет декара — отговори турчинът. — Обработвам ги с децата си. Трудът ни пази от трите големи злини: отегчението, порока и нуждата.

Завръщайки се в чифлика си, Кандид се отдаде на дълбоки разсъждения върху думите на турчина. Той каза на Панглос и на Мартен: