Теодора Тодорова - Клетката

Долепи чело до решетката на клетката и обърна гръб на пространството, което някога бе приютило още пет души като него.

Вгледа се в сивата стена отвъд и зачака края на едно ново начало… или свършване…

Внезапно вратата се отвори с трясък и в командната зала нахлуха маскирани мъже. Преди да отворят устни и да се опитат да се противопоставят вече бяха обездвижени и миг след това видяха и усетиха как пред очите им се надига мъглата и миризмата на някакъв сивкав дим. Всичко започна полека да губи реалните си очертания и някогашният режисьор с последни сили погледна към екраните, които бяха следили и все още следяха клетката. Там като в огледален образ видя същити маскирани мъже, които се бяха скупчили около единствения победител.

Внимание! Снима се, последни кадри от Голямото Реално Шоу… после изгуби съзнание…

В тясното пространство камерите продължиха да се движат и да снимат… нищото…

Наля си поредната чаша бърбан. През прозореца на офиса си виждаше многото си подчинени, които като работливи мравки се щураха между сателитните чинии, ретранслаторите и предавателите. Усети леко бодване в гърдите си при мисълта, че тези метални и високотехнологични негови рожби след няколко часа щяха да бъдат змонтирани и претопени. В крайна сметка бяха изпълнили ролята си. Месеци наред бяха бълвали психогенни вещества и импулси и моделирали почти половината човечество на планетата.

Обърна гръб на прозореца и се запъти към съседната на офиса му стая.

Бе огромно помещение, осветено от студени неонови лампи и цялото бе изпълнено с видео екрани. Хиляди сивосинкави прозорци, които следяха действията в хилядите „Клетки“, пръснати по цял свят… и в хилядите командни пултове, където хиляди режисьори бяха следили последните кадри на своя живот и на този на участниците в играта.

Сега екраните бяха празни. Само решетките на клетките като множество пръсти се бяха вкопчили в пространството.

Играта бе приключила. Голямата игра на неговия експеримент бе стигнала до своя край.

Вдигна чашата си в наздравица към една снимка в голям размер на стената. От нея го гледаше лицето на Чарлз Дарвин — бащата на теорията за Еволюцията!!!

Отпи голяма и дълбока глътка и се усмихна. Вече „бащите“ бяха двама!

Неговият експеримент на обратна еволюция бе приключил и той бе успял да превърне човека в животно…Бе сложил начало… на НАЧАЛОТО…

20 ноември 2001

© 2001 Теодора Тодорова

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/858]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:15