Габриел Маркес - Дванайсет странстващи разказа

Родителите на Нена Даконте пристигнали в събота по обед, останали на бдение край тялото в параклиса на болницата и до края се надявали да открият Били Санчес. Съобщили и на неговите родители и те били готови да вземат самолета за Париж, но накрая се отказали заради някакво недоразумение с телеграмите. Опели я в неделя, в два следобед, на двеста метра от мръсната хотелска стая, където Били Санчес агонизираше от самота, жаден за любовта на Нена Даконте. Години по-късно служителят, който го приел в посолството, ми каза, че получил телеграмата в канцеларията си един час след излизането на Били Санчес и го търсил из малките барчета във Фобур Сент Оноре. Призна ми, че не му обърнал необходимото внимание, защото не можел да си представи, че този загорял младеж, омаян от натрупаните впечатления в Париж и облечен с неугледно палто от агнешка кожа, може да е от толкова знатен произход. Същия неделен ден вечерта, когато той едва се сдържаше да не заплаче от ярост, родителите на Нена Даконте се отказали да го търсят и отнесли балсамираното тяло в метален ковчег. Онези, които успели да я зърнат, години наред говореха, че не са виждали по-голяма красавица нито жива, нито мъртва. Когато Били Санчес влезе в болницата във вторник сутринта, вече я били погребали в тъжното гробище в Ла Манга, на няколко метра от къщата, където двамата бяха открили първите кълнове на щастието. Лекарят азиатец, който съобщи на Били Санчес за трагедията, му предложи успокоителни хапчета в приемната на болницата, но той отказа. Тръгна, без да се сбогува, без да благодари, с мисълта, че има нужда само да намери веднага някого и да го смаже от бой с веригата, за да се освободи от мъката. Излезе от болницата и не забеляза, че от небето се сипе сняг без кървава следа, че чистите нежни снежинки приличат на гълъбови перца, а във въздуха на Париж витае нещо празнично, защото това бе първият голям сняг през последните десет години.

1976

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4216

Издание:

Габриел Гарсия Маркес. Дванайсет странстващи разказа

Колумбийска, първо издание

Превод от испански: Майя Илиева, Боряна Цонева

Редактор: Лъчезар Минчев

Художествено оформление: Филип Малеев

Фотограф: Марио Маринов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Петя Калевска

Дадена за набор октомври 1993 г.

Подписана за печат ноември 1993 г.

Излязла от печат декември 1993 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 13. Издателски коли 10,92 Шрифт Таймс

Издателство „Лъчезар Минчев“, София, 1993 г.

Печат, брошура и подвързия: ДФ „Полиграфически комбинат“, София

ISBN: 954-412-015-7

Коронованият вол (фр.). — Б.пр.

„Дневник на едно завръщане в родината“ (фр.). — Б.пр.

Любов моя, дръж добре кормилото, времето ще мине оттам, то е варварин като Атила, откъдето мине с коня си, там вече не никне любов (фр.). — Б.пр.

Сине мой (ит.). — Б.пр.

В настъпилата мрачна нощ утихва всеки шум (ит.). — Б.пр.

Хиподрум (ит.). — Б.пр.

Добър вечер, младежо, изпраща ме тенорът (ит.). — Б.пр.

Размекна ми се задникът (ит.). — Б.пр.

По дяволите! (ит.) — Б.пр.

Браво, синко! (ит.) — Б.пр.

Папата почина. (ит.) — Б.пр.

Дзаватини? Не съм чувал (ит.). — Б.пр.

Булевард на птиците (исп.). — Б.пр.

Област в Испания, пров. Сарагоса. — Б.пр.

Божествената левица (фр.). — Б.пр.

Верига известни магазини в Испания. — Б.пр.

Слез оттам! (катал.) — Б.пр.

По дяволите! (катал.) — Б.пр.

Да живее свободна Каталуния! (катал.) — Б.пр.

„Бохеми“ (фр.). — Б.пр.

Майчице! (ит.) — Б.пр.

Госпожа (ит.). — Б.пр.

Гроздова ракия (ит.). — Б.пр.

Колежът „Света Троица“ (англ.). — Б.пр.

Местна игра с каменни топчета и пръчки. — Б.пр.

Мурена — хищна риба, обитаваща Атлантическия океан и Средиземно море (лат.). — Б.р.

Capparis — ниски храсти, чиито плодове се употребяват като подправка; разпространени са в Испания, Балеарските острови и тропическите страни (лат.). — Б.пр.