Кристофър Паолини - Първородният

„Знаейки това, което й казахме, просто не би могла да реагира различно? — помисли с горчивина Ерагон. — Всички сме притиснати в ъгъла“.

Забележката на Аря явно зарадва Съвета. Насуада й благодари и попита Йормундур:

— Има ли нещо друго за обсъждане? Изморена съм…

Мъжът поклати глава.

— Ние ще извършим всички приготовления. Обещавам ти, че няма да те тревожим до погребението.

— Отново ви благодаря. Мога ли да се оттегля? Трябва ми време да помисля как да почета баща си, как най-добре да служа на Варден. Събраха ми се доста теми за размисъл…

Насуада положи деликатните си пръсти върху тъмния плат, покрил скута й.

Умерт изглеждаше недоволен, че Съветът се разпуска, понечи да каже нещо, но Фалберд махна рязко с ръка и го накара да замълчи.

— Разбира се, стига това да ти донесе покой. Ако ти е нужна помощ, насреща сме.

И посочвайки на другите да го последват, мина край Аря и пристъпи към вратата.

— Ерагон, би ли останал?

Изненадано, момчето седна обратно, пропускайки притеснените погледи на съветниците. Фалберд се засуети. Явно не му се тръгваше, но нямаше причина да остане и демонстративно напусна. Аря излезе последна. Преди да затвори, погледна Ерагон, а в очите й проблесна притеснение.

Насуада седна срещу Ерагон и Сапфира.

— Ето че пак се срещаме, Ездачо. Ти не ме поздрави. Нима съм те обидила?

— Не, Насуада. Мълчах, за да не кажа нещо грубо или глупаво. Обстоятелствата не предполагат прибързани изказвания — озърна се притеснен, че може би ги подслушват. Пробивайки бариерата в ума си, той се гмурна в магията и с напевен глас промълви: — Атра носу уайсе вардо фра елд хорниа… Така, сега можем да говорим, без да ни чуе никой — бил той човек, джудже или елф.

Насуада се отпусна.

— Благодаря ти, Ерагон. Не знаеш какъв дар е това — вече звучеше по-сигурно.

Зад гърба му Сапфира се размърда, а после внимателно заобиколи масата и застана до момичето. Тя наклони огромната си глава, докато сините й очи не срещнаха черните на Насуада. Драконът я гледа така цяла минута, преди тихо да изсумти и да се изправи.

— Кажи й — заговори тя в ума на Ерагон, — че тъжа за нея и загубата й. Също така, че нейната сила трябва да стане сила на Варден веднага щом понесе наметалото на Аджихад. Народът се нуждае от сигурен водач.

Ерагон повтори думите, добавяйки:

— Баща ти беше велик мъж и името му ще се помни винаги… Но има нещо, което трябва да ти кажа. Преди да умре, Аджихад ми възложи, не — нареди ми, да предпазя Варден от хаос. Това бяха последните му думи. Аря също ги чу. Щях да ги пазя в тайна, но и ти имаш право да знаеш. Не знам какво точно имаше предвид баща ти, но знам друго — винаги ще защитавам Варден. Исках да знаеш и това, че нямам желание да узурпирам водачеството.

Насуада се засмя горчиво.

— Но това водачество няма да бъде мое, нали? — предишната резервираност бе изчезнала. Насуада изглеждаше решителна и твърда. — Знам защо те извикаха преди мен и какво иска да постигне Съветът. Мислиш ли, че в годините, в които бях до татко, не сме обсъждали подобна вероятност? Очаквах го. Но въпреки това ще поема контрола над Варден.

— Ти нямаш никакво намерение да им позволиш да те манипулират — възкликна удивено Ерагон.

— Не. Пазѝ в тайна инструкциите на Аджихад. Хората могат да ги изтълкуват погрешно — като знак, че ти трябва да го наследиш, — а това ще подкопае авторитета ми и ще разтърси Варден. Той е казал това, което е трябвало да каже. Баща ми… — гласът й трепна. — Делото му няма да остане недовършено, дори да ми коства живота. Затова искам като Ездач да повярваш, че всички планове на Аджихад, всички стратегии и всички цели сега са мои. И аз няма да покажа слабост. Империята ще падне, Галбаторикс ще бъде свален и заменен от почтено правителство.

Когато свърши, по бузата й покапа сълза. Ерагон я гледаше и се чудеше как не бе прозрял много по-рано тази смелост, този непоколебим дух…

— Ами аз, Насуада? Каква ще е моята роля?

Тя го погледна право в очите.

— Можеш да вършиш каквото поискаш. Членовете на Съвета са пълни глупаци, щом смятат, че могат да те контролират. Ти си герой и за Варден, и за джуджетата. Дори елфите ще приветстват победата ти над Дурза. Ако се изправиш срещу Съвета или мен, ще сме принудени да отстъпим, защото народът ще те последва. Сега ти си най-могъщата фигура в организацията. Но ако признаеш водачеството ми, ще продължа пътя, начертан от Аджихад — Аря ще те отведе при елфите, за да завършиш обучението си, и едва после ще се върнеш при нас.