Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Господарю, порталът е готов — каза змиежрецът. — На пируващите с телата на сънародниците ви угощението ще омръзне и когато нощта напредне и силите им се възстановят, те ще бъдат тук.

Като пренебрегна думите му за момент, Джарва се обърна към хората от свитата си и попита:

— Колко джатара оцеляха?

— Четири и малка част от петия — отвърна Таско, шахан на Ватири. И с нотка на обреченост допълни: — Няма незасегнат джатар. Последните са събрани от остатъците на Седемте орди.

Джарва овладя подтика да потъне в отчаяние. Четирийсет хиляди конници и част от други десет хиляди. Това беше всичко останало от Седемте велики орди на Сааур.

Усети как сърцето му потъва в мрак. Спомни си каква ярост го обхвана, когато от ордата Патха му съобщиха, че жреците отказват да плащат данъци и се съпротивляват. Джарва бе яздил седем месеца, за да ръководи лично последната атака срещу Ахзарт, града на жреците. За момент усети чувство на вина да срязва дълбоко душата му; после се успокои: можеше ли някой владетел да предположи, че безумните жреци от Ахзарт са готови по-скоро да разрушат всичко, отколкото да позволят на Сааур да обедини света под единно ръководство? Лично лудият висш жрец Мита беше отключил портала и беше пропуснал първия демон. Малко беше утешението, когато разбраха, че първата работа на демона е била да плени душата на Мита за бъдещи мъчения, докато е откъсвал главата от тялото му. Един оцелял от Ахзарт твърдеше, че сто воини-жреци атакували демона, докато той разкъсвал Мита, и нито един не оцелял.

Десет хиляди жреци и велемъдри, а и седем милиона воини бяха загинали в опита си да задържат демонските създания, докато те напредваха с бой от най-отдалечената граница на империята към сърцето й, война, обхванала половината свят. Сто хиляди демони бяха загинали, но унищожението на всеки един от тях беше платено със скъпоценна кръв, докато хиляди воини безстрашно се хвърляха срещу тайнствените създания. Велемъдрите бяха използували магическите си изкуства и постигаха временни успехи, но демоните винаги се завръщаха. През годините на борбата сраженията преминаха четири от деветте океана. В лагера на ша-шахана се раждаха деца, които възмъжаваха и умираха в битките, а демоните все така продължаваха да настъпват. Велемъдрите напразно търсеха средство за затваряне на портала и за обръщане на сражението в полза на Сааур.

Откъм другата страна на света те отбиваха нападенията, отстъпвайки към Сибул, докато демоните връхлитаха от портала между световете — а сега беше отворен портал, друг портал, предлагащ надежда за Сааур: надежда чрез изгнание.

Каба внимателно прочисти гърлото си и Джарва отново усети отчаяние. Вече нищо не можеше да спечели битката — и както беше казал щитоносецът му, нямаше избор.

— Джатък — рече Джарва и един млад воин пристъпи напред. — От седемте ми сина, които командуваха ордите, ти остана последен — горчиво продължи той.

Младият воин не отвърна нищо.

— Ти си джа-шахан — каза Джарва, като официално определи наследника на трона си. Младежът се бе присъединил към баща си само преди десет дни, като бе яздил бясно към ша-шаханския лагер, придружен от личната си свита. Беше едва осемнадесетгодишен, завършил учебната си подготовка преди малко повече от година — участник само в три сражения, откакто бе на фронта. Джарва осъзна, че почти не познава най-малкия си син, защото той беше бил пълзящо бебенце, когато той бе напуснал дома си, за да постави на колене Ахзарт.

— Кой язди от лявата ти страна? — попита той.

— Монис, другар от рождение — каза Джатък и посочи спокойно гледащия младеж, който гордо носеше белег на лявата си ръка.

— Той ще бъде твоят щитоносец — кимна Джарва. После се обърна към младежа: — Помни, че твой дълг е да пазиш своя господар с живота си; нещо повече — твой дълг е да опазиш честта му. Никой няма да бъде толкова близо до Джатък, колкото ти — нито приятел, нито дете, нито велемъдър. Винаги говори истината, дори когато той не иска да я чуе.

— Той е твоят щит — обърна се той отново към Джатък. — Винаги търси мъдростта му, защото да пренебрегнеш своя щитоносец е все едно да влезеш в битка с една вързана ръка, сляп с едно око, глух с едно ухо.

Джатък кимна. На Монис беше оказана най-високата чест, получавана от някого, който не е от управляващото семейство; той щеше да изразява мнението си без страх от наказание.

Монис отдаде чест. Свитият му десен юмрук удари лявото му рамо.