Роберт Хюлик - Привидението от храма

— На драго сърце ще се подчини на заповедта ви, ваше превъзходителство.

— Добре! — съдията Ди измъкна абаносовата кутия от ръкава си. Положи я на масата и запита: — Към вашата колекция ли е принадлежала тази кутия?

Той се взираше напрегнато в лицето на художника, но установи само, че Ли е учуден.

— Не, ваше превъзходителство, никога не съм я виждал. Впрочем на пазара могат да се купят с десетки. Тукашните дърводелци ги майсторят от изхвърлени парчета абаносово дърво, а хората ги купуват, за да държат в тях печатите или визитните си картички. Но досега не бях виждал толкова изящен старинен образец. И да съм я зърнал на някоя витрина, просто не съм я разгледал, защото знам, че не мога да си я позволя.

Съдията Ди върна кутията в ръкава си.

— Брат ви никога ли не купува картини от вас? — попита уж небрежно той.

Лицето на Ли посърна. Той отвърна сковано:

— Брат ми е заможен търговец. Не се интересува от изкуство и презира всички художници.

— Само с домашния помощник ли живеете тук?

— Да, ваше превъзходителство. Мразя да се занимавам с домакинска работа. Ян, така се казва младежът, но бива в това отношение. Студент е по литература, но все още не е успял да положи дипломния си изпит поради липса на средства. Подрежда дома, освен това ми помага с бъркането на боите и тъй нататък. Жалко, че не можете да се срещнете с него — като видя, че съдията вече се надига, той заговори припряно: — Няма ли да пийнете още малко чай, ваше превъзходителство? Не ми се случва често да разговарям с такъв високообразован мъж и…

— Съжалявам, господин Ли, но трябва да се връщам в съда. Благодаря ви за чая. И не забравяйте да ми нарисувате пейзаж от крайграничните райони.

Ли почтително ги придружи до вратата.

— Този разпасан художник е най-долен лъжец, ваше превъзходителство — избухна Ма Жун веднага щом двамата се озоваха на улицата. — Дядката антиквар беше сигурен, че е купил кутията именно от него. А той не е от онези, дето ще сбъркат, когато се отнася до търговия.

— Отначало — заговори съдията — Ли ми се стори свестен момък. По-късно обаче като че ли се раз колебах в първоначалното си впечатление — той замълча за миг. — Трябва наистина да бързам за съда, но ти можеш да разпиташ из околните мага зини какво е мнението за Ли. И за помощника му попитай, за да добием по-пълна представа.

Ма Жун кимна. В тясната уличка се виждаше една едничка фирма на магазин. На нея пишеше с едри йероглифи, че тук се шият фини коприни и воали, прозирни като паяжина, по мярка на клиента. Шивачът разгъваше топ коприна. В задната част на помещението край дълга тясна маса бяха насядали четири възрастни жени и усърдно тропосваха или бродираха. Майсторът поздрави любезно посетителя, но лицето му помръкна, когато чу, че го питат за художника.

— Беден като църковна мишка — каза той с отвращение. — Виждам го понякога, когато минава оттук, но досега не е поръчал и една кърпичка. А помощникът му си е направо нехранимайко. Връща се в късна доба и се събира с какви ли не отрепки. Често обръща с главата надолу този почтен тих квартал, напива се като талпа, крещи и пее с цяло гърло.

— Учените младежи обичат понякога да му отпуснат края — опита се да го успокои Ма Жун.

— Учен бил, дрън-дрън! Ян е просто един обесник. Пък и обича да се труфи. За нещастие наскоро поръча при мен нова роба. Не плати и грош. Добре щях да го наредя аз него, ала…

Той се наведе през тезгяха и огледа улицата в двете посоки.

— Знаете ли, трябва да се пазя… Не ми се иска да цъфне тук с неговите разбойници и да посипят с кофи боклук фината ми коприна.

— Ако Ян е такъв нехранимайко, то защо господин Ли го държи на служба?

— Защото са от един дол дренки. Лика-прилика са, господине. И защо този Ли не се ожени, питам ви аз? Вярно, че е беден, но колкото и да е закъсал един мъж, все ще си намери момиче, по-бедно и от него самия, та да свият приличен дом като всички почтени хора. Кукуват там в оная съборетина и дори не са наели жена да им шета. Само небесата знаят какво се върши там нощем!

Шивачът изгледа Ма Жун въпросително, но тъй като едрият мъж не го попита за повече подробности, наклони глава към него и зашепна:

— Не съм от ония, дето много дрънкат, нали ги знаете? Винаги съм казвал: остави другите на мира, за да те оставят и те на мира. Само едно ще ви река: преди известно време съседът ми видял да се шмугва там някаква жена. Вика, че било към полунощ. И когато споделих с бакалина, той също ми каза, че е виждал Ли да извежда жена от дома си. На зазорява не, представяте ли си! От такива случки страда доброто име на квартала ни, господине. А това засяга пряко и моята търговия.