Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Наистина ли в храма са отишли обвиняемият и Сенсан? — запита съдията Ди.

— Наистина, ваше превъзходителство. Стражите на Източната врата заявиха, че двамата излезли около час преди полунощ, като гръмогласно си разменяли обвинения в измамничество. Стражите ги предупредили, че ще залостят вратата през нощта, на което Алю изкрещял, че и бездруго не възнамерява да се връща в града.

Арестантът вдигна очи и понечи да каже нещо. Но началникът леко вдигна камшика си и той побърза да се свие отново с наведена глава.

— Тази сутрин на зазоряване ловецът Мън се яви в съдилището и съобщи, че когато влязъл в централната част на храма, за да си почине, открил един труп, проснат пред олтара. Незабавно се отправих натам с двама стражници. Главата беше отсечена и лежеше до тялото в локва кръв. Идентифицирах жертвата като известния побойник Сенсан. Там за белязах и оръжието на престъплението, а именно тежка брадва с двойно острие, татарска изработка. Наредих да се претърсят околностите на храма и намерих обвиняемия заспал под едно дърво в края на храмовата градина. Куртката му беше опръскана с кръв. Опасявах се, че докато отида да взема заповед за задържането му, той може да избяга, затова го арестувах на място с обвинение в скитничество. Когато разбрах, че последното място, което посетил, преди да напусне града, била кръчмата на Чоу, отидох веднага там и собственикът ми разказа за избухналата свада. Господин Чоу е тук в момента, за да даде показания заедно с двама от редовните си клиенти, които били свидетели на кавгата. Тук е и ловецът Мън.

Съдията Ди кимна. Обърна се към Ма Жун и го полита шепнешком:

— Не е ли твърде необичайно едно сдърпване между побойници да бъде разрешено с брадва?

— Така е, господарю — отвърна помощникът. — По естествен би бия удар с нож или със сопа по главата.

— Нека сега да разгледаме оръжието на престъплението.

Ма Жун разви хартията. Пред очите им се показа брадвичка с двойно острие и извита дръжка, около метър дълга. Острите като бръснач ръбове бяха зацапани със спечена кръв. Бронзовият наконечник беше изваян във формата на зловещо ухилена демонска глава.

— Как се е сдобил убиецът с това чуждоземско оръжие, началник?

— Открил го е на място, ваше превъзходителство. В централната зала на храма няма друго освен олтарна та маса в дъното. Но в една ниша на страничната стена са поставени две алебарди и две брадвички. Когато храмът е бил още действащ, оръжията са били използвани при ритуалните танци. После монасите ги изоставили там. Никой не смее да ги открадне, защото са свещени и могат да донесат нещастие.

— Сенсан имал ли е роднини в града, началник?

— Не, ваше превъзходителство. По-рано живял с брат си на име Лаоу, но неотдавна той се преселил в съседния окръг Тонкан.

Сержант Хун се наведе към съдията и прошепна:

— В протоколите за официалните процедури, предприети от тамошния магистрат, открих, че наскоро той е осъдил Лаоу на шест месеца затвор. Записано е и името на една жена, с която съжителства. Обвинението е кражба на прасе.

— Ясно — каза съдията и се обърна към подсъдимия: — Алю, разкажи пред съда какво точно се случи снощи.

— Нищо, милостиви господарю, абсолютно нищо. Кълна се! Сенсан е най-добрият ми приятел, защо ми е да…

— Скарали сте се сериозно и ти си го цапардосал по главата — прекъсна го рязко съдията Ди. — И това ли отричаш?

— Не беше така, ваше превъзходителство. Та ние с него все се карахме, за да минава времето. Сенсан ме обвини, че го лъжа на зарове, което си беше истина. Всеки път го правя и той все не можеше да разбере как става. Открай време си е така между нас. Повярвайте, милостиви господарю, не съм го убивал. Заклевам се! Никога не съм вдигал ръка на някого, и през ум не ми е минавало…

Съдията удари с чукчето.

— Разкажи какво се случи, след като двамата напуснахте кръчмата.

— Тръгнахме към Източната врата и по пътя все се разправяхме, но така, по приятелски. Щом излязохме от града, се хванахме под ръка и запяхме. Сенсан ме теглеше нагоре по стъпалата, защото бях страшно изморен. Нали целия следобед бях мъкнал дърва за оня кожодер… Та като пристигнахме в двора на храма, той ми рече: „Ще ида вътре да си легна на олтарната маса.“ Аз обаче вече не можех и крачка да направя, строполих се под едно дърво и заспах на мига. Събудих се чак сутринта и видях как този дръвник… — той млъкна сепнато, защото началникът на стражата вдигна заплашително камшика, и после продължи със сгърчено от страх лице: -…ей този офицер ме рита в ребрата и крещи, че съм бил убиец!