Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Имаше ли още някой в изоставения храм?

— Нямаше жива душа, ваше превъзходителство. — Регистраторът на смъртните случаи прегледа ли трупа, началник?

— Да, ваше превъзходителство, ето доклада му.

Началникът извади сгънат лист от ръкава си и го положи почтително с две ръце на масата. Съдията Ди хвърли един поглед на документа, а Ма Жун и сержант Хун надникнаха през рамото му.

— Странно, че си е направил труда да отсича главата — промърмори Ма Жун. — Едно обикновено прерязва не на гърлото щеше да свърши същата работа.

Съдията се извърна и го изгледа.

— Регистраторът на смъртните случаи твърди — тихо каза той, — че по тялото не са открити други рани или следи от насилие. Тъй като Сенсан е бил известен побойник, това също буди известни подозрения — той се замисли за миг, поглаждайки дългата си черна бра да. После отново заговори на двамата си помощници: — Нашият регистратор е аптекар по образование. Съвестен човек е, не ще и дума, но му липсва опит в съдебната медицина. Мисля, че е най-добре сами да огледаме трупа,преди да продължим разпита.

Той удари с чукчето и нареди:

— Обвиняемият да бъде отведен в ареста. Съдебното заседание се прекратява до второ нареждане.

Надигна се и изчезна зад завесата с бродирания единорог, следван от Хун и Ма Жун.

Зловещото убийство се оказва преплетено с друго престъпление; сержант Хун присъства на идилична сцена

Тримата мъже минаха през канцеларията и тръгнаха към ареста в задната част на съдилището, където една малка стая бе отредена за морга. Тежка застояла миризма изпълваше тясното помещение. В средата на пода от червени плочки имаше висока маса с яки крака. Върху нея се мъдреше издължена форма, покрита с тръстикови рогозки. Отстрани на пода се виждаше кръгъл кош. Съдията Ди посочи именно към него.

— Нека първо огледаме главата — каза той на Ма Жун. Ма Жун постави коша на масата. Щом надигна капака, направи гримаса на отвращение.

— Гадна работа, господарю — той придърпа шала пред носа си и извади от коша главата, като я хвана за дългата коса, втвърдена от спечена кръв.

Постави я отстрани, с лицето нагоре. Съдията се взираше мълчаливо в страховитата гледка, преплел длани зад гърба си. Сенсан имаше подпухнало смугло лице, лявата му буза бе обезобразена от грозен стар белег. Сплъстените кичури, полепнали по ниското набръчкано чело, отчасти прикриваха изцъклените кръвясали очи. Над чувствената уста висяха проскубани мустаци, плътните устни бяха изкривени в грозна гримаса. От шията бе останало само чуканче, покрито с разкъсана кожа и съсирена кръв.

— Не особено привлекателно лице! — отбеляза съди ята. — А сега дръпни тръстиковата рогозка, Хун.

Показа се голо обезглавено тяло, доста съразмерно, със стройни бедра и широки рамене. Ръцете бяха дълги и мускулести.

— Снажен, силен мъж — обобщи Ма Жун. — Такъв едва ли ще положи кротко врат да му отсекат глава та — той се наведе над тялото и се зае да проучва кървавата шия. — Аха, забелязвам сини подутина и ожулвания по кожата. Сенсан е бил удушен, господарю. По всяка вероятност с тънка примка, метната отзад.

Съдията Ди кимна.

— Сигурно си прав, Ма Жун, подутината е явно доказателство. Би било логично лицето да има друго изражение, но причината вероятно е последвалото обезглавяване. Кога ли е било извършено това гнусно престъпление? — съдията опипа ръцете и краката, после сви десния лакът. — Ако съдим по състоянието на тялото, смъртта трябва да е настъпила към полунощ. Поне това съвпада с твърденията на началника на стражата.

Тъкмо се канеше да пусне ръката на мъртвеца, когато внезапно застина. Разтвори свития юмрук и разгледа гладката длан, а после пръстите. Накрая пусна китката и отиде в другия край на масата, за да види стъпалата. Вдигна глава и каза на сержант Хун:

— В този кървав вързоп в ъгъла навярно са дрехите на убития. Сложи го тук на масата и го развържи.

От купчината дрехи съдията подбра едни изкърпени панталони и ги премери върху краката на мъртвеца.

— Точно както предполагах! — промърмори той. Из гледа мрачно двамата си помощници и каза: — Изобщо не бях прав тази сутрин, приятели, когато заявих преди. Ето че имаме работа с двойно убийство…

Двамата го зяпнаха недоумяващо.

— Двойно убийство ли? — възкликна сержант Хун. — Какво означава това, господарю?

— Че са били убити едновременно двама души, не един. Главите са били отсечени, за да се разменят телата. Не виждате ли, че това не е тялото на Сенсан? Сравнете само смуглата кожа на лицето с гладката била кожа на тези ръце и крака, погледнете поддържаните пръсти, стъпалата без нито един мазол. Нещо повече, макар мъжът да е бил доста висок, панталоните на Сенсан са въздълги дори за него. Нашият началник има още много да учи.