Роберт Хюлик: Привидението от храма

— Може изобщо да не е шега, господарю — възклик на Ма Жун. — Девойка, на която са дали името Нефритова Звезда, трябва да е голяма хубавица. Нищо чудно да са я похитили.

Сержант Хун се усмихна снизходително. Добре познаваше влюбчивата душа на своя по-млад колега,; затова само промълви:

— Всеки миг си готов да хукнеш да спасяваш похитени девици, братко Ма! Но това вероятно е само листче, откъснато от страниците на сантиментален роман или пиеса.

— Глупости! — отвърна раздразнено Ма Жун. — Клетото момиче е написало бележката със собствената си кръв, после я е сложило в кутията и я е хвърлило през прозореца на заключената стая. Хартията е била още влажна и докато кутията се е търка ляла, е залепнала за капака. Случило се е преди година, но това не е причина да оставим на мира негодниците, които са я уморили от глад — той се обърна към съдията и нетърпеливо запита: — Какво ще кажете, господарю?

Съдията Ди бе разгънал листчето върху писалище то си и го проучваше внимателно, подръпвайки бакенбарди. После вдигна очи.

— Разсъжденията ти са доста разумни, Ма Жун. И все пак ще се присъединя по-скоро към мнението на сержант Хун. Ако това наистина е било зов за по мощ, тогава… — той отправи поглед към вратата: — Влез!

В стаята пристъпи началникът на стражата и чинно поздрави. Доволна усмивка грееше на грубото му лице, обградено от гъста остра брада.

— Позволете да докладвам, че току-що арестувах един убиец, ваше превъзходителство. Разбойник на име Алю. Снощи при кръчмарска свада е убил един тукашен нехранимайко и….

— Знам, писарят вече ми съобщи. Отлично, началник! След малко ще изслушам подробностите по случая, на сутрешното съдебно заседание. Имало ли е свидетели?

— Много, ваше превъзходителство. Кръчмарят, два ма комарджии и още…

— Добре. Погрижи се всички да се явят в съда.

След като началникът си тръгна, съдията Ди се изправи на крака. Взе абаносовата кутийка и замислено я огледа, след като изпитателно я претегли на ръка. Най-сетне я пъхна в ръкава си.

— По-късно ще се занимаем подробно с това странно послание — заяви той на двамата си помощници. — Разполагаме с около час до започването на съдебното заседание. Какъвто и да е бил смисълът на съобщението, то безспорно провали благото ми намерение да ощастливя с подаръка нашата рожденичка. Затова реших да се върна при антикваря и да избера някоя друга вещ. Тъкмо ще го разпитам кога и как му е попаднала въпросната кутия. А ти, Хун, иди в канцеларията, за да провериш в досиетата дали има някак ви данни за девойка на име Нефритова Звезда, без следно изчезнала през деветия месец от годината на Змията. Ти пък, Ма Жун, ще ме придружиш до антикварния дюкян. Съвсем наблизо е, ще отидем пеш.

Ма Жун се възмущава от алчността на един антиквар; съдията Ди показва познанията си за изкуството

Щом слязоха по широките стълби на главния вход, съдията Ди и Ма Жун установиха, че улицата към Южната врата вече е пълна с народ въпреки ранния час и изнурителната жега. Тънкият пилон на пагодата сред езерцето с лотосите едва се виждаше през влажната мараня, затиснала, целия град.

Съдията крачеше отпред. Никой не разпозна в него окръжния магистрат, тъй като беше в семплата синя роба и вместо официалната шапка от черен сатен носеше на главата си обикновена дневна шапчица. Ма Жун, който го следваше по петите, беше с униформата на офицер от окръжния съд — кафява роба с черен колан и кантове, както и плоска черна шапка.

След като повървяха известно време, Ма Жун внезапно спря. Изневиделица го бе приковал погледът на две големи пламенни очи, вторачени от няколко метра в него, без да мигат. Успя да зърне бледо красиво лице, наполовина забулено от пребрадка в татарски стил. Жената изглеждаше необичайно висока. Той тъкмо се канеше да я запита какво иска от него, и между двамата се изпречиха хамали, понесли на раменете си голям дървен сандък. Когато отминаха, непознатата беше изчезнала в тълпата. Съдията Ди се извърна към него и посочи към високия покрив на храма на Конфуций, който изникна пред тях.

— Магазинът е на ъгъла на втората пряка вдясно зад храма — после забеляза отнесеното изражение на Ма Жун и попита: — Какво има?

— Видях една много странна жена, господарю. С много особени, невероятно големи очи…

— Май няма да е зле по-малко да се зазяпваш подир всяка фуста — подхвърли раздразнено съдията. — Хай де, нямаме много време.

В тясната пресечка зад храма минувачите бяха по малобройни. Лъхна ги приятна хладина, щом престъпиха прага в малкия сумрачен дюкян на антикваря. Възрастен мъж с отдавна нересана дълга брада при тича бързо иззад тезгяха, явно разпознал съдията.