Роберт Хюлик - Привидението от храма

— Така е. За да сме напълно точни, станало е на втория ден от осмия месец в годината на Змията. Но мен винаги са ме привличали неразрешените случаи, Хун. Все едно нови или стари.

Старият помощник закима бавно.

— Помня, че четох за тази кражба в Императорския вестник още докато бяхме в Пуян. Тогава тя предизвика голямо вълнение в официалните среди. Ковчежникът минавал оттук на път за татарския хан отвъд границата. Имал задачата да закупи едно хергеле от най-расовите татарски жребци за императорските конюшни. За целта носел петдесет тежки златни слитъка.

— Да, Хун. Златото било откраднато през нощта и заменено с олово. Крадецът не е открит досега, а…

На вратата се почука. Влезе Ма Жун, засмян до уши:

— Купих едно грамадно печено прасе, господарю! — Видях те, като го носеше, Ма Жун. Довечера ще дойде само една гостенка, приятелка на жените ми, при това вегетарианка. Тъй че ще има предостатъчно за всички. А сега седни тук. Тъкмо говорехме със сержанта за кражбата на златото от ковчежника миналата година.

Едрият мъжага седна тежко на втората табуретка.

— Един императорски ковчежник би трябвало да знае как се пази повереното му държавно съкровище — презрително подхвърли той. — Нали за това му плащат! Спомням си случая. Не го ли освободиха впоследствие от поста му?

— Точно така — отвърна съдията Ди. — И досега не са открити нито крадецът, нито златото. При това случаят е разследван най-грижливо — той положи ръка върху папката пред себе си и продължи: — Тази преписка е много поучителна, Ма Жун, заслужава си да я проучиш подробно. Магистратът първо е разпитал капитана и войниците от охраната на ковчежника. Стигнал е до заключението, че кражбата е извършена от вътрешен човек, тъй като подобни количества зла то се охраняват строго и наличието им се пази в тайна, а единствен ковчежникът е бил наясно с целта на мисията. Още един факт потвърждава тази версия. Багажът на ковчежника се е състоял от три кожени куфара с една и съща големина, форма и цвят, като капаците им са били заключени с еднакви катинари. Единствената отличителна особеност на куфара със златото е била леко пропуканата му странична стена. И точно той е бил разбит. Останалите два куфара, с дрехите и личните вещи на ковчежника, изобщо не са били докоснати. Затова и магистратът е заподозрял, че извършителят е бил човек от свитата.

— От друга страна, обаче — намеси се сержант Хун, — крадецът е подменил златото с олово. Явно се е надявал ковчежникът да открие липсата едва когато отвори куфара в края на пътуването, на татарска територия. Това пък недвусмислено говори за външен човек. Всички посветени знаят, че според официалното правило преносителят на държавно съкровище е длъжен всяка вечер преди лягане да се увери, че златото е непокътнато, и да направи същото сутрин на ставане.

Съдията Ди кимна.

— Напълно вярно. Но пък моят предшественик е сметнал, че оловото е било сложено умишлено, за да внуши мисълта за външен крадец.

Ма Жун се бе надигнал и сега стоеше пред прозореца. Огледа празния двор и каза с гримаса:

— Чудя се с какво се занимава началникът на стражата! Сега е време за сутрешната строева подготовка на личния състав — но в този миг зърна раздразнение в погледа на съдията и побърза да добави: — Съжалявам, господарю. Но откак Цяо Тай и Тао Ган заминаха за столицата да обсъждат съкращението на нашия гарнизон, на мен сам се пада задължението да надзиравам войниците и стражата — той си седна на място то и попита, за да демонстрира интерес:

— Никакви улики ли не е оставил крадецът? — Никакви — отвърна кратко съдията. — Стаята в сградата на съдилището, където е бил настанен ковчежникът, има само една врата и един прозорец, как то сам знаеш. Четирима стражници са пазили пред вратата в коридора цяла нощ. Крадецът е влязъл през прозореца. Разкъсал е книжните щори, промушил е ръка и никак е успял да отвори резето, с което се затваря решетката.

Сержант Хун бе придърпал пред себе си дебелата папка и я прелистваше. После вдигна очи и каза, поклащайки глава:

— Да, магистратът е взел всички необходими мерки. Щом се установило, че свитата на ковчежника е извън всяко подозрение, е направил справка за всички професионални крадци в града, както и за прекупвачите на крадена стока. Нещо повече, той…

— Допуснал е само една грешка, Хун — прекъсна го съдията. — И тя е, че е ограничил разследването в рамките на окръг Ланфан.

— А как иначе? — запита Ма Жун. — Кражбата е била извършена тук, нали?